Яворец (община Кичево)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Яворец.

Яворец
Јаворец
— село —
Стари къщи в Яворец
Стари къщи в Яворец
North Macedonia relief location map.jpg
41.5197° с. ш. 20.8792° и. д.
Яворец
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Кичево
Географска област Горна Копачка
Надм. височина 1028 m
Население (2002) 5 души
Пощенски код 6261
Яворец в Общомедия

Яворец или Яорец (на македонска литературна норма: Јаворец; на албански: Javoreci) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Горна Копачка.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Яворец е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Яворец фигурира два пъти - веднъж като Лорец (Loretz) - село с 14 домакинства с 55 жители българи и втори път като Язоец (Yazoetz) и 150 домакинства и 400 жители мюсюлмани.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Яорец живеят 160 българи-християни.[2]

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Яорец има 176 българи екзархисти.[3]

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Яворец[4]:

Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни
мъже жени общо мъже жени общо
26 10 2 0 2 61 70 131

При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Църквата „Свети Никола“ е от началото на XX век.[6]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Яворец като българско село.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 5 жители македонци.[8]

От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Яворец
  • Flag of Bulgaria.svg Слави Димитров Тренев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 серска дружина[9]Младши подофицер, загинал през Първата световна война[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.90-91 и 96-97.
  2. Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, с.256
  3. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рp. 156-157.
  4. Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 75.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 890.
  6. Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 15 март 2014 г.
  7. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 732.
  10. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 16


     Портал „Македония“         Портал „Македония