Подвис (община Кичево)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Подвис.

Подвис
Подвис
— село —
Традиционна къща в Подвис
Традиционна къща в Подвис
North Macedonia relief location map.jpg
41.4708° с. ш. 20.8897° и. д.
Подвис
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Кичево
Географска област Горна Копачка
Надм. височина 758 m
Население 72 души (2002)
Пощенски код 6261
Подвис в Общомедия

По̀двис (на македонска литературна норма: Подвис; на албански: Podvisi) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Горна Копачка на десния бряг на река Треска (Голема).

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Атанасий

На километър западно от селото е античната и средновековна крепост Градище.[1][2]

В XIX век Подвис е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ е от средата на XIX век.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Подвиз (Podvize) е посочено като село с 19 домакинства със 78 жители българи.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Подвис живеят 304 българи-християни.[5]

Цялото село e под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Подвиз (Podviz) има 280 българи екзархисти.[6]

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Подвис[7]:

Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни
мъже жени общо мъже жени общо
37 20 39 13 52 59 84 143

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Подвис като българско село.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 72 жители – 71 македонци и 1 сърбин.[9]

От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Подвис

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Скопје, МАНУ, 1996. ISBN 9789989101069.
  2. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 209.
  3. Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 15 март 2014 г.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.90-91.
  5. Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, с.256
  6. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рp. 154-155.
  7. Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 75.
  8. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


     Портал „Македония“         Портал „Македония