Кленоец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Тимошко, Сърбия, вижте Кленовац.

Кленоец
Кленоец
— село —
„Успение Богородично“
„Успение Богородично“
North Macedonia relief location map.jpg
41.4769° с. ш. 20.8075° и. д.
Кленоец
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Кичево
Географска област Горна Копачка
Надм. височина 939 m
Население (2002) 21 души
Пощенски код 6261
Кленоец в Общомедия

Кленоец или книжовно Кленовец (на македонска литературна норма: Кленоец; на албански: Kllenoeci) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Горна Копачка на десния бряг на река Треска (Голема).

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Кленоец е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Света Богородица“ е от XIX век.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Кленовец (Klénovetz) е посочено като село с 34 домакинства със 132 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Кленоец и Душегубица (Горна и Долна) живеят 580 българи-християни.[3]

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кленовец има 160 българи екзархисти.[4]

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Кленовец[5]:

Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни
мъже жени общо мъже жени общо
34 22 25 0 25 63 119 182

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Кленовец като българско село.[6]

По време на Втората световна война, след разгрома на Югославия през пролетта на 1941 година, селото е включено в превърнатата в италиански протекторат Албания, окупирана през есента на 1943 година от Германия. През есента на същата година Кленоец е нападнато от албански балистки банди и е разграбено. Според някои източници 50 местни жители, включително жени и деца са убити. Други бягат в администрираните от българските власти части на Вардарска Македония.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 21 жители македонци.[8]

От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Кленоец
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Милошев, български революционер, деец на ВМОРО, районен началник на Горна Копачка, ранен по време на Илинденско-Преображенското въстание на 21 юли в сражението при село Извор.[9]
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Злате Тренески (1916-2006), югославски партизанин и деец на НОВМ
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Траян Белев (1903-1943), югославски партизанин и деец на НОВМ

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 15 март 2014 г.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.92-93.
  3. Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, с.256
  4. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.154-155.
  5. Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 75.
  6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  7. Кочанков, Николай. От надежда към покруса. Западна Македония в българската външна политика 1941-1944, София 2007, с. 179.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 104.
     Портал „Македония“         Портал „Македония