Кленоец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Тимошко, Сърбия, вижте Кленовац.
Кленоец
Кленоец
— село —
„Успение Богородично“
„Успение Богородично“
North Macedonia relief location map.jpg
41.4769° с. ш. 20.8075° и. д.
Кленоец
СтранаFlag of Macedonia.svg Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаКичево
Географска областГорна Копачка
Надм. височина939 m
Население21 души (2002)
Пощенски код6261
Кленоец в Общомедия

Кленоец или книжовно Кленовец (на македонска литературна норма: Кленоец; на албански: Kllenoeci) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Горна Копачка на десния бряг на река Треска (Голема).

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Кленоец е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Света Богородица“ е от XIX век.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Кленовец (Klénovetz) е посочено като село с 34 домакинства със 132 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Кленоец и Душегубица (Горна и Долна) живеят 580 българи-християни.[3]

Селото пострадва през Илинденско-Преображенското въстание.[4]

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кленовец има 160 българи екзархисти.[5]

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Кленовец:[6]

Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни
мъже жени общо мъже жени общо
34 22 25 0 25 63 119 182

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Кленовец като българско село.[7]

По време на Втората световна война, след разгрома на Югославия през пролетта на 1941 година, селото е включено в превърнатата в италиански протекторат Албания, окупирана през есента на 1943 година от Германия. През есента на същата година Кленоец е нападнато от албански балистки банди и е разграбено. Според някои източници 50 местни жители, включително жени и деца са убити. Други бягат в администрираните от българските власти части на Вардарска Македония.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 21 жители македонци.[9]

От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Кленоец
  • Flag of SFR Yugoslavia.svg Злате Тренески (1916-2006), югославски партизанин и деец на НОВМ
  • Flag of Bulgaria.svg Мисайло Данилов Аврамов, български революционер, деец на ВМОРО[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Мишко Деянов Горев или Гьорев, български революционер, деец на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Наум Дамянов, български революционер, деец на ВМОРО[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Спиро Стоянов Гьорев, български революционер, деец на ВМОРО, действа в областта Копачка[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Милошев, български революционер, деец на ВМОРО, районен началник на Горна Копачка, ранен по време на Илинденско-Преображенското въстание на 21 юли в сражението при село Извор[13]
Починали в Кленоец

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 15 март 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-12 в Wayback Machine.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 92-93.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
  4. Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание. // Илюстрация Илиндень 7 (147). Илинденска организация, Априлъ 1943. с. 16.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
  6. Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 75.
  7. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  8. Кочанков, Николай. От надежда към покруса. Западна Македония в българската външна политика 1941-1944, София 2007, с. 179.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-22 
  10. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  11. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  12. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 883-887.
  13. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 104.