Бигор Доленци
- Вижте пояснителната страница за други значения на Доленци.
| Бигор Доленци Бигор Доленци | |
| — село — | |
 | |
  Бигор Доленци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Долно Кичево |
| Надм. височина | 916 m |
| Население | 156 души (2002) |
| Пощенски код | 6258 |
| Бигор Доленци в Общомедия | |
Бигор Доленци или Белостен Доленци (на македонска литературна норма: Бигор Доленци) е село в Северна Македония, в община Кичево.
География
[редактиране | редактиране на кода]Бигор Доленци е разположено в Кичевската котловнина на левия бряг на Треска на пет километра югоизточно от Кичево в подножието на Челоица. Селото е от сбит тип.[1] Землището му е 10,4 км². Към края на ХХ век по-голяма част от него са гори – 531,8 хектара. 262 ха са пасища, а 192,4 ха – обработваема земя.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]
Смята се, че първоначално селото се е намирало в местостта Мали Доленци, недалеч от сегашното му местоположение. Според предания то е брояло 300 – 350 християнски къщи, но след убийство на двама татари на пътя Кичево – Прилеп, е издадено нареждане селото да бъде потурчено. То е запалено от турците. Оцелелите селяни се разбягват, някои се заселват се в Кичево (махала Бичинци), Челопеци и Лисичани, където са ислямизирани. Една девойка, от селото, която успява да се спаси, се жени за овчар на име Петко, с когото си построяват къща в местността Горно село (Белостено) и основават село Горно Бигор Доленци. Към 1880 година селото има 30 къщи, по-голямата част от които, с изключение на Карановци и Джорджевци, са потомци на Петко. След тази година селяните започват да се спускат на старото място, Долно Бигор Доленци. Последното семейство се установява в Долно Бигор Доленци през 1949 година.[1][3]
В XIX век Бигор Доленци е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Света Петка“ е от 1858 година, а „Свети Антоний“ е от 1865 година.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Белостен Доленци (Dolentzi Bel-osten) е посочено като село с 23 домакинства със 102 жители българи.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Бигор Доленци е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 30 къщи.[6]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Горно и Долно Белостен Доленци живеят 315 българи християни.[7]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горно и Долно Доленци са чисто български села в Кичевската каза на Битолския санджак с по 20 къщи.[8]
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Бигор Доленци има 21 сръбски къщи.[9] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев (La Macédoine et sa Population Chrétienne) в 1905 година в Беластен Доленци има 320 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[10]
Главният учител Борис Траевски, който ревизира основното смесено училище в Белостен Доленци през май 1907 година, пише за селото:
| „ | Къщите на поменатото село доста разхвърляни и раздалечени една от друга... Стръмнотата на местността, види се, заставила селените... да прокарат през селото... един път, постлан с варовити камъне... Икономическото състояние на селените е завидно, те се занимават преимуществено със земеделие, отчасти с хлебарство в чужбина, най-вече в Сърбия, и каменоделие...[11] | “ |
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Бигор-Доленци:[12]
| Домакинства | Гурбетчии | Грамотни | Неграмотни | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| мъже | жени | общо | мъже | жени | общо | ||
| 47 | 59 | 45 | 0 | 45 | 161 | 175 | 336 |
При избухването на Балканската война един човек от Бигор Доленци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[13]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Бигоръ-Доленци е част от Орланска община в Кичевска околия на Битолски окръг и има 253 жители.[14]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Бигор Доленци като българско село.[15]
След Втората световна война, до началото на 60-те години на ХХ век от Бигор Доленци се изселват 30 – 40 семейства, предимно в Кичево. В 1961 година Бигор Доленци има 52 къщи. През учебната 1960/1961 година учениците в местното училище са 17.[1]
След 1948 година на пътя Кичево – Прилеп се развива махалата Гола Мара, в която постепенно се установяват жители на по-високите части на селото. В 1961 година Бигор Доленци има 52 къщи.[1]
В 1961 година селото брои 250 жители, а в 1994 година – 194 жители.[2] Според преброяването от 2002 година селото има 156 жители македонци.[16]
От 1996 до 2013 година селото е част от община Вранещица.
Родове
[редактиране | редактиране на кода]Томо Смилянич през 20-те години на XX век разделя родовете в селото на стари и преселени. Староседелски родове са: Марковци (3 къщи), Търпевци (4 къщи), Бирковци (7 къщи), Сърбиновци (5 къщи, од тях има изселеници в България и Румъния), Аджи Настевци (1 къща), Фулаковци (5 къщи), Гюрчиновци (2 къщи), Шерет-Степановци (8 къщи) и Степановци (1 къща). От Шерет Степановци и Степановци има преселени в Белград. Родове на преселници са: Гьорчевци (5 къщи), доселени от Сърбица и Карановци (10 къщи), преселени се от разселения град Зад Камен (Закамен).[3]
Йован Трифуноски също дели родовете в началото на 60-те години на ХХ век на стари и преселници. Староседелски са: Бирковци (6 къщи), Яневци (5 къщи), Сърбиновци (4 къщи), Степановци (4 къщи), Търпевци (4 къщи), Ираковци (4 къщи), Николовци (4 къщи), Тасевци (2 къщи) и Гюрчиновци (2 къщи). Преселническите родове са: Гьорчевци (9 къщи), заселили се от Сърбица, Карановци (8 къщи), известни и като Петревци. Доселени са от Закамен.[1]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Бигор Доленци
Никола Петре, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „даване на укритие и помощ на българските бунтовници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[17]
Петър Илиевски (1920 – 2013), лингвист от Република Македония, академик- Трифон Каранов, виден деец от епохата на църковните борби на българите в Битоля.[18]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 5 Трифуноски, Јован. Кичевска Котлина: Сеоска насеља и становништво, Скопје, 1968, с. 26-27.
- 1 2 Панов, Митко. Енциклопедија на селата во Република Македонија. Скопје, Патрија, 1998. ISBN 954-90993-1-8. с. 28. (на македонска литературна норма)
- 1 2 Смиљанић, Тома. Кичевија, Насеља и порекло становништва. Београд, САНУ, књ. 28, Београд 1935, с. 462-463.
- ↑ Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 12 февруари 2013. Посетен на 14 март 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90 – 91.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 34. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 35. (на македонска литературна норма)
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
- ↑ Из рапорт на главния учител Борис Траевски за ревизията на селските училища в Кичевско през учебната 1906/1907 г., съдържащ сведения за поминъка и националното съзнание на населението, 1.VII.1907 г., в: Етнография на Македония, Извори и материали в два тома, т. 2. Отговорен редактор Маргарита Василева, София, Издателство на Българската академия на науките, 1992, с. 54.
- ↑ Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година XXXVIII, 2015, кн. 2, с. 76.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 829.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 6.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 25 септември 2007
- ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 35. (на македонска литературна норма)
- ↑ Биолчевъ, Илия Н. Въстанието въ Костурско (спомени) // Илюстрация Илиндень Година 5 (Книга 7–8 (47–48)). София, Илинденска организация, 1933. с. 18.
| |||||||||||
