Бигор Доленци
- Вижте пояснителната страница за други значения на Доленци.
| Бигор Доленци Бигор Доленци | |
|---|---|
| — село — | |
 | |
  Бигор Доленци | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Долно Кичево |
| Надм. височина | 916 m |
| Население | 156 души (2002) |
| Пощенски код | 6258 |
| Бигор Доленци в Общомедия | |
Бигор Доленци или Белостен Доленци (на македонска литературна норма: Бигор Доленци) е село в Северна Македония, в община Кичево.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в Кичевската котловнина на левия бряг на Треска на пет километра югоизточно от Кичево в подножието на Челоица.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Бигор Доленци е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Света Петка“ е от 1858 година, а „Свети Антоний“ е от 1865 година.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Белостен Доленци (Dolentzi Bel-osten) е посочено като село с 23 домакинства със 102 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Горно и Долно Белостен Доленци живеят 315 българи християни.[3]
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Бигор Доленци има 21 сръбски къщи.[4] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Беластен Доленци има 320 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[5]
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Бигор-Доленци:[6]
| Домакинства | Гурбетчии | Грамотни | Неграмотни | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| мъже | жени | общо | мъже | жени | общо | ||
| 47 | 59 | 45 | 0 | 45 | 161 | 175 | 336 |
При избухването на Балканската война един човек от Бигор Доленци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Бигор Доленци като българско село.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 156 жители македонци.[9]
От 1996 до 2013 година селото е част от община Вранещица.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Бигор Доленци
Петър Георгиев – Йеромонах Партений (1899 – 1918), църковен деец, убит от сърбите в Кичевско[10]
Петър Илиевски (р.1920), лингвист от Северна Македония, академик
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 14 март 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-12 в Wayback Machine.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90-91.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
- ↑ Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 829.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-25
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 47.
| ||||||||
Портал „