Кладник
| Кладник Кладник | |
| — село — | |
 Общ изглед | |
  Кладник | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Долна Копачка |
| Надм. височина | 1145 m |
| Население | 20 души (2002) |
| Пощенски код | 6255 |
| Кладник в Общомедия | |
Кладник (на македонска литературна норма: Кладник; на албански: Klladniku) е село в община Другово, в западната част на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Долна Копачка.
История
[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Кладник е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Света Богородица“ е от средата на XIX век.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кладник (Kladnik) е посочено като село с 36 домакинства със 124 жители българи.[2]
В 1868 година бакалинът Гюре Калайджиев и касапинът Стефан Костич от Кладник са спомоществуватели за белградското издание на „Поучително евангелие“ на Софроний Врачански.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Кладник живеят 480 българи-християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кладник е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 60 къщи.[5]
Цялото село e под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кладник има 608 българи екзархисти и функционира българско училище.[6]
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Кладник:[7]
| Домакинства | Гурбетчии | Грамотни | Неграмотни | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| мъже | жени | общо | мъже | жени | общо | ||
| 75 | 82 | 99 | 23 | 122 | 136 | 205 | 341 |
При избухването на Балканската война 5 души от Кладник са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Кладник е част от Карбунишка община в Кичевка околия на Битолски окръг и има 352 жители.[9]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Кладник като българско село.[10]
Според преброяването от 2002 година селото има 20 жители македонци.[11]
От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Кладник
Алексо Митанов (1870 – ?), български революционер от ВМОРО
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 12 февруари 2013. Посетен на 15 март 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 92 – 93.
- ↑ Поучително евангеліе за сичкитѣ недѣли презъ годината, за господскитѣ и богородични праздницы и за по-големытѣ святіи. Събралъ от славянски и от грьчески Софроній, епископъ Врачанский, родомъ котленецъ, и съчинил на българскій язик в 1806, въ Бѣлградъ, 1868. Имената на родолюбивите спомоществователи на Софронието, с. 2.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 35. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
- ↑ Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 851.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 5.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 22 септември 2007
| |||||||||||
