Кладник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кладник
Кладник
— село —
Общ изглед
Общ изглед
North Macedonia relief location map.jpg
41.4406° с. ш. 20.9722° и. д.
Кладник
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Кичево
Географска област Долна Копачка
Надм. височина 1145 m
Население (2002) 20 души
Пощенски код 6255
Кладник в Общомедия

Кладник (на македонска литературна норма: Кладник; на албански: Klladniku) е село в община Другово, в западната част на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Долна Копачка.

История[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча на загиналите в Илинденското въстание в Кладник

В XIX век Кладник е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Света Богородица“ е от средата на XIX век.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кладник (Kladnik) е посочено като село с 36 домакинства със 124 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Кладник живеят 480 българи-християни.[3]

Цялото село e под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кладник има 608 българи екзархисти и функционира българско училище.[4]

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Кладник[5]:

Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни
мъже жени общо мъже жени общо
75 82 99 23 122 136 205 341

При избухването на Балканската война 5 души от Кладник са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Кладник като българско село.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 20 жители македонци.[8]

От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 15 март 2014 г.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.92-93.
  3. Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, с. 256
  4. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рp. 154-155.
  5. Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 851.
  7. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


     Портал „Македония“         Портал „Македония