Другово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Другово
Другово
— село —
Църквата „Света Неделя“.
Църквата „Света Неделя“.
Reliefkarte Mazedonien.png
41.4833° с. ш. 20.9167° и. д.
Другово
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Кичево
Географска област Долна Копачка
Надм. височина 700 m
Население 1492 души (2002)
Пощенски код 6261
Другово в Общомедия

Другово (на македонска литературна норма: Другово; на албански: Drugova) е село в Северна Македония, част от община Кичево.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Долна Копачка на левия бряг на река Треска (Голема) на три километра южно от град Кичево.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Другово е албанско село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Другово (Drougovo) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 105 мюсюлмани.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Другово има 260 жители арнаути мохамедани.[2]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Другово като албанско село.[3]

Църквата „Света Неделя“ е осветена на 9 ноември 1996 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски. Живописта е дело на Бошко Попоски и Владо Димоски от Кичево. Иконостасът е на резбаря Сокол от Скопие, а иконостасните икони са иконописани от Мирослав Кръстески.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 1492 жители.[5]

Поглед към Другово с джамията
Националност Всичко
македонци 1250
албанци 108
турци 128
роми 1
власи 0
сърби 2
бошняци 0
други 3

От 1996 до 2013 година селото е център на община Другово.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Другово

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 102-103.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
  3. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  4. Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 15 март 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-12 в Wayback Machine.
  5. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  6. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том II, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.


     Портал „Македония“         Портал „Македония