Другово
| Другово Другово | |
| — село — | |
 Църквата „Света Неделя“ | |
  Другово | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Долна Копачка |
| Надм. височина | 700 m |
| Население | 1492 души (2002) |
| Пощенски код | 6261 |
| Другово в Общомедия | |
Другово (на македонска литературна норма: Другово; на албански: Drugova) е село в Северна Македония, част от община Кичево.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Долна Копачка на левия бряг на река Треска (Голема) на три километра южно от град Кичево.
История
[редактиране | редактиране на кода]Според „Кичево в миналото си и сега“ Другово е заселено от арнаути дошли от Полога в XVIII век.[1]
В XIX век Другово е албанско село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Другово (Drougovo) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 105 мюсюлмани.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Другово има 260 жители арнаути мохамедани.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Другово е чисто албанско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 60 къщи.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Другово е част от Бръжданска община в Кичевска околия и има 396 жители.[5]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Другово като албанско село.[6]
Църквата „Света Неделя“ е осветена на 9 ноември 1996 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски. Живописта е дело на Бошко Попоски и Владо Димоски от Кичево. Иконостасът е на резбаря Сокол от Скопие, а иконостасните икони са иконописани от Мирослав Кръстески.[7]
На 5 остомври 1998 година в Другово е открита поща.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 1492 жители.[9]
| Националност | Всичко |
| македонци | 1250 |
| албанци | 108 |
| турци | 128 |
| роми | 1 |
| власи | 0 |
| сърби | 2 |
| бошняци | 0 |
| други | 3 |
От 1996 до 2013 година селото е център на община Другово.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Другово
Елез Фератов Елезов, български революционер от ВМОРО, куриер в четите на Арсо Мицков и Наке Янев.[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кичево въ миналото си и сега. Мемоаръ отъ делегатѣ на кичевския край. София, 1913. с. 2.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 102 – 103.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 38. (на македонска литературна норма)
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 5.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 12 февруари 2013. Посетен на 15 март 2014 г.
- ↑ Светозаревиќ-Покорни, Бранислав. Поштенска историjа на териториjата од Република Македониjа - 1843-2010 година (поштенски жигови) / Postal history of the territory of Republic of Macedonia from 1843 to 2010 (postmarks), Скопjе, 2018, с. 52.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 20 септември 2007
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том II, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
| |||||||||||
