Шутово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Шутово
Шутово
— село —
Джамия в Шутово
Джамия в Шутово
North Macedonia relief location map.jpg
41.5472° с. ш. 21.0222° и. д.
Шутово
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Кичево
Географска област Горно Кичево
Надм. височина 905 m
Население 760 души (2002)
Пощенски код 6262
Шутово в Общомедия

Шутово (на македонска литературна норма: Шутово; на албански: Shutova) е село в Северна Македония, в община Кичево.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Горно Кичево в западните склонове на Челоица.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Шутово е смесено българо-албанско село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Шутово (Choutovo) е посочено като село с 57 домакинства със 140 жители мюсюлмани и 58 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Шутово живеят 6 българи християни и 340 арнаути мохамедани.[2]

Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Шутово има 2 сръбски къщи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Шутово има 16 българи екзархисти.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Шутово като смесено българо-албанско село.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 760 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 12
албанци 737
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 11

От 1996 до 2013 година селото е част от Община Осломей.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Шутово

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90-91.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 255.
  3. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
  5. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  6. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 


     Портал „Македония“         Портал „Македония