Шутово
Шутово Шутово | |
— село — | |
Джамия в Шутово | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Югозападен |
Община | Кичево |
Географска област | Горно Кичево |
Надм. височина | 905 m |
Население | 760 души (2002) |
Пощенски код | 6262 |
Шутово в Общомедия |
Шутово (на македонска литературна норма: Шутово; на албански: Shutova) е село в Северна Македония, в община Кичево.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Горно Кичево в западните склонове на Челоица.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Шутово е смесено българо-албанско село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Шутово (Choutovo) е посочено като село с 57 домакинства със 140 жители мюсюлмани и 58 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Шутово живеят 6 българи християни и 340 арнаути мохамедани.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Шутово е чисто албанско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 60 къщи.[3]
Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Шутово има 2 сръбски къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Шутово има 16 българи екзархисти.[5]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Шутово като смесено българо-албанско село.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 760 жители.[7]
Националност | Всичко |
македонци | 12 |
албанци | 737 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 0 |
бошняци | 0 |
други | 11 |
От 1996 до 2013 година селото е част от Община Осломей.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Починали в Шутово
- Ибе Паликука (1927-1944), югославска партизанка
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90-91.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 255.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 37. (на македонска литературна норма)
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 25 септември 2007
|