Георги Пешков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Пешков
български революционер

Роден
Починал

Образование Битолска българска класическа гимназия

Георги Спиров Пешков е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Пешков е роден в Прилеп, тогава в Османската империя. Баща му Спиро Пешков е ортомар – занимава се с търговия на въжарски изделия и дълги години е съветник в Прилепската българска община. Георги Пешков също се занимава с търговия с въжета. Брат е на Никола Пешков и Харалампи Пешков, също дейци на ВМОРО. Завършва българската гимназия в Битоля. Свързва се с Даме Груев и Пере Тошев след 1892 година,[1][2] които го привличат към ВМОРО. От 1895 до 1901 година е член на околийския революционен комитет, а от 1901 – на Битолския окръжен комитет заедно с Анастас Лозанчев и Пере Тошев.[3] До края на 1901 година по нареждане на Гоце Делчев изготвя правилник на четите на ВМОРО, който се използва само в Битолския революционен окръг.[4] Скоро след това е арестуван от властите по време на Йосифовата афера, осъден е на смърт,</ref> Осъден е на смърт.[5] заменена със 101 години и затворен в Битолския затвор. Амнистиран през март 1903 година,[6] Пешков става четник при Никола Русински. Като член на окръжния комитет участва на Смилевския конгрес през май. Тогава заедно с Ванчо Сърбака, Цветан от Световраче и Янаки Петров[7] са избрани за членове на кичевското ръководно тяло, а Пешков е районен началник на Поречието.[8]

По време на Илинденско-Преображенското въстание действа в ръководното тяло на кичевския район. След въстанието остава нелегален и участва в борбата със сръбската и гръцката въоръжена пропаганда. Делегат е на Прилепския конгрес в 1904 година.

През Междусъюзническата война в 1913 година действа в тила на гръцките части заедно с войводата Михаил Думбалаков.[9] Загива при битката при Лахна в 1913 година.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Алманах „Македония“. София, 1931, стр. 777.
  2. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, София, 1933, стр. 41.
  3. Спомени на Георги Попхристов
  4. Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002, стр. 35.
  5. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Македония и Тракия в борба за свобода: Краят на XIX - началото на XX век. Нови документи. София, Македонски научен институт, 1995. с. 138.
  6. Спомени на Георги Попхристов
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 129.
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 129, 181.
  9. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 276.
     Портал „Македония“         Портал „Македония