Оровник (дем Преспа)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Северна Македония вижте Оровник (община Дебърца).

Оровник
Καρυές
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Преспа
Географска област Голема Преспа
Надм. височина 1059 m
Население 56 души (2011 г.)

О̀ровник (на гръцки: Καρυές, Кариес, катаревуса: Καρυαί, Карие, до 1920 година Όροβνικ, Оровник[1]) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 32 километра югозападно от град Лерин (Флорина) близо до Малкото Преспанско езеро.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В началото на XX век Оровник е чисто българско село в Битолска каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Оровник живеят 150 българи християни.[2] След Илинденското въстание през 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[3] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Оровник (Orovnik) има 200 българи патриаршисти гъркомани.[4]

В селото има три църкви „Св. Никола“, „Св. Атанас“ и „Св. Спас“.[5]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Оровникъ е обозначено като селище с неясен етнически състав.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Оровник попада в Гърция. В 1920 година селото е прекръстено на Карие.[7] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Оровник има 30 къщи славяни християни.[8] Селото сериозно пострадва по време на Гръцката гражданска война (1946 – 1949), мнозина от жителите му загиват, а над 200 души се изселват от селото.[9]

В 1981 година селото има 63 жители. Според изследване от 1993 година селото е чисто бежанско.[10]

Преброявания
  • 1913 - 222 жители
  • 1920 - 244 жители
  • 1928 - 226 жители
  • 1940 - 162 жители
  • 1961 - 160 жители
  • 1971 - 78 жители
  • 1981 - 88 жители
  • 1991 - 74 жители
  • 2001 - 71 жители
  • 2011 - 56 жители

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Оровник
  • Flag of Greece.svg Коле Стерьовски (1911 – 1944), гръцки комунист[11]
  • Flag of Macedonia.svg Стоян Поповски, северномакедонски писател и краевед
  • Flag of Macedonia.svg Яне Казиовски – Бандевски, северномакедонски писател

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
  3. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 125.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
  5. Поповски, Стоян. Оровник, Мала Преспа. „Кома“, Скопје, 2005, стр. 37-38.
  6. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  7. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  8. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 16. (на сръбски)
  9. Поповски, Стоян. Оровник, Мала Преспа. „Кома“, Скопје, 2005, стр. 93-140.
  10. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  11. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония