Сланско

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сланско
Сланско
— село —
Махалата Райовци.
Махалата Райовци.
Macedonia relief location map.jpg
41.4881° с. ш. 21.2275° и. д.
Сланско
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Югозападен
Община Брод
Географска област Долно Поречие
Надм. височина 745 m
Население (2002) 169 души
Пощенски код 6530
Сланско в Общомедия

Сланско (на македонска литературна норма: Сланско) е село, в община Брод (Македонски Брод).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Поречие в североизточните падини на Бушева планина на малката река Сланщица, десен приток на Треска (Голема). От общинския център Брод селото е отдалечено на 4 километра. Селото има три махали - Горна махала, Мурговци и Райовци.

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Сланско е споменато във Виргинската грамота на българския цар Константин Тих Асен от 13 век, издадена на манастира "Свети Георги Бързи" при Скопие.

В 19 век, независимо, че географски принадлежи на Поречието, Сланско административно е част от Прилепска каза на Османската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Сланско е посочено два пъти - веднъж като част от Прилепска каза под името Сланско (Slansko) с 56 домакинства и 246 жители българи и втори път като част от Кичевска каза под името Сланска (Slanska) с 54 домакинства и 225 жители българи.[1] Църквата „Свети Никола“ е изградена в 1890 година.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Сланско е населявано от 560 жители, всички българи.[3]

Цялото население на Сланско е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сланско има 600 българи екзархисти и функционира българско училище.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Сланско като българско село.[5]

В 1934 година е изградена църквата „Свети Илия“.[2]

Според преброяването от 2002 година селото има 169 жители македонци.[6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Сланско

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 74-75 и 92-93.
  2. а б Бродско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 5 март 2014 г.
  3. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.246.
  4. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.150-151.
  5. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


Населени места в Община Брод (Македонски Брод)
Брод (Македонски Брод) | Белица | Бенче | Битово | Близанско | Брезница | Брест | Вир | Вълче | Горни Манастирец | Горно Ботуше | Горно Круше | Грешница | Девич | Долни Манастирец | Долно Ботуше | Долно Круше | Драгов дол | Дреново | Заград | Звечан | Здуние | Зъркле | Ижище | Инче | Калугерец | Ковач | Ковче | Косово | Крапа | Латово | Локвица | Лубще | Могилец | Модрище | Ореховец | Рамне | Растеш | Русяци | Самоков | Сланско | Слатина | Старо село | Суходол | Сушица | Тажево | Томино село | Тополница | Требино | Требовле | Црешнево

Исторически села: Барбарас | Бракяни

     Портал „Македония“         Портал „Македония