Сланско
|
Сланско Сланско |
|
|---|---|
| — село — | |
 Махалата Райовци. |
|
  Сланско |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Брод |
| Географска област | Долно Поречие |
| Надм. височина | 745 m |
| Население | 169 души (2002) |
| Пощенски код | 6530 |
| Сланско в Общомедия | |
Сланско (на македонска литературна норма: Сланско) е село, в община Брод (Македонски Брод).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Поречие в североизточните падини на Бушева планина на малката река Сланщица, десен приток на Треска (Голема). От общинския център Брод селото е отдалечено на 4 километра. Селото има три махали – Горна махала, Мурговци и Райовци.
История[редактиране | редактиране на кода]
Село Сланско е споменато във Виргинската грамота на българския цар Константин Тих Асен от XIII век, издадена на манастира „Свети Георги Бързи“ при Скопие.
В XIX век, независимо, че географски принадлежи на Поречието, Сланско административно е част от Прилепска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Сланско е посочено два пъти - веднъж като част от Прилепска каза под името Сланско (Slansko) с 56 домакинства и 246 жители българи и втори път като част от Кичевска каза под името Сланска (Slanska) с 54 домакинства и 225 жители българи.[1] Църквата „Свети Никола“ е изградена в 1890 година.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Сланско е населявано от 560 жители, всички българи.[3]
Цялото население на Сланско е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сланско има 600 българи екзархисти и функционира българско училище.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Сланско като българско село.[5]
В 1934 година е изградена църквата „Свети Илия“.[2]
Според преброяването от 2002 година селото има 169 жители македонци.[6]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Сланско
Гино Андреев, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[7]- Гюрчин Наумов Плякот (1851 – 1904), български революционер, войвода на ВМОРО
- Илия Апостолов, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[8]
- Кузман Тодоров, български революционер от ВМОРО, четник на Деян Димитров[9]
- Петър Дуков, български революционер от ВМОРО, четник на Кръстю Лазаров[10]
- Цветан Алексов, български революционер
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 74-75 и 92-93.
- ↑ а б Бродско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 5 март 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.150-151.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.46
Портал „