Сланско
| Сланско Сланско | |
| — село — | |
 Махалата Райовци. | |
  Сланско | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Брод |
| Географска област | Долно Поречие |
| Надм. височина | 745 m |
| Население | 169 души (2002) |
| Демоним | сланщани[1] |
| Пощенски код | 6530 |
| Сланско в Общомедия | |
Сланско (на македонска литературна норма: Сланско) е село, в община Брод (Македонски Брод).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Поречие в североизточните падини на Бушева планина на малката река Сланщица, десен приток на Треска (Голема). От общинския център Брод селото е отдалечено на 4 километра. Селото има три махали – Горна махала, Мурговци и Райовци.
История
[редактиране | редактиране на кода]Село Сланско е споменато във Виргинската грамота на българския цар Константин Тих Асен от XIII век, издадена на манастира „Свети Георги Бързи“ при Скопие.
В XIX век, независимо, че географски принадлежи на Поречието, Сланско административно е част от Прилепска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Сланско е посочено два пъти - веднъж като част от Прилепска каза под името Сланско (Slansko) с 56 домакинства и 246 жители българи и втори път като част от Кичевска каза под името Сланска (Slanska) с 54 домакинства и 225 жители българи.[2] Църквата „Свети Никола“ е изградена в 1890 година.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Сланско е населявано от 560 жители, всички българи.[4] Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Сланско има 80 български къщи.[5]
34 сланщани участват в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1902 година.[1]
Цялото население на Сланско е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сланско има 600 българи екзархисти и функционира българско училище.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година 18 души от Сланско са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Сланско като българско село.[8]
В 1934 година е изградена църквата „Свети Илия“.[3]
Според преброяването от 2002 година селото има 169 жители македонци.[9]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Сланско
Георги Апостолов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[1]- Гино Андреев, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[10]
- Гюрчин Наумов Плякот (1851 – 1904), български революционер, войвода на ВМОРО
- Дамян и Секула Здравеви, участници в Илинденско-Преображенското въстание,[1] убити в 1909 година от сръбския войвода Михаил Йосифов[11]
- Диме Влечков, участник в Илинденско-Преображенското въстание[1]
- Димитрия Кочов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[1]
- Димитрия Толев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[1]
- Иван Смилев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[1]
- Илия Апостолов, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[10]
- Илия Тодоров, участник в Илинденско-Преображенското въстание[1]
- Китан Котев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[1]
- Кузман Тодоров, български революционер от ВМОРО, четник на Деян Димитров[12]
- Лазар Божков, участник в Илинденско-Преображенското въстание[1]
- Милан Стефанов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[1]
- Мишко Фиданов, български революционер, ръководител на сланечкия комитет нат ВМОРО[1]
- Никола Влечков, участник в Илинденско-Преображенското въстание[1]
- Никола Димев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[1]
- Петър Дуков, български революционер от ВМОРО, четник на Кръстю Лазаров[13]
- Цветан Алексов, български революционер
- Симеон Мицев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[1]
- Христо Видев, български архитект[14]
- Цветан Велев Меро, участник в Илинденско-Преображенското въстание[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 34.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 74-75 и 92-93.
- ↑ а б Бродско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2012-06-14. Посетен на 5 март 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 19.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 878.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 27 септември 2007
- ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 35.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.46
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 69.
