Сланско

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сланско
Сланско
— село —
Махалата Райовци.
Махалата Райовци.
North Macedonia relief location map.jpg
41.4881° с. ш. 21.2275° и. д.
Сланско
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Брод
Географска област Долно Поречие
Надм. височина 745 m
Население 169 души (2002)
Демоним сланщани[1]
Пощенски код 6530
Сланско в Общомедия

Сланско (на македонска литературна норма: Сланско) е село, в община Брод (Македонски Брод).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Поречие в североизточните падини на Бушева планина на малката река Сланщица, десен приток на Треска (Голема). От общинския център Брод селото е отдалечено на 4 километра. Селото има три махали – Горна махала, Мурговци и Райовци.

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Сланско е споменато във Виргинската грамота на българския цар Константин Тих Асен от XIII век, издадена на манастира „Свети Георги Бързи“ при Скопие.

В XIX век, независимо, че географски принадлежи на Поречието, Сланско административно е част от Прилепска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Сланско е посочено два пъти - веднъж като част от Прилепска каза под името Сланско (Slansko) с 56 домакинства и 246 жители българи и втори път като част от Кичевска каза под името Сланска (Slanska) с 54 домакинства и 225 жители българи.[2] Църквата „Свети Никола“ е изградена в 1890 година.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Сланско е населявано от 560 жители, всички българи.[4] Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Сланско има 80 български къщи.[5]

34 сланщани участват в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1902 година.[1]

Цялото население на Сланско е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сланско има 600 българи екзархисти и функционира българско училище.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година 18 души от Сланско са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Сланско като българско село.[8]

В 1934 година е изградена църквата „Свети Илия“.[3]

Според преброяването от 2002 година селото има 169 жители македонци.[9]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Сланско
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Апостолов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[1]
  • Flag of Bulgaria.svg Гино Андреев, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Гюрчин Наумов Плякот (1851 – 1904), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Дамян и Секула Здравеви, участници в Илинденско-Преображенското въстание,[1] убити в 1909 година от сръбския войвода Михаил Йосифов[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Диме Влечков, участник в Илинденско-Преображенското въстание[1]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитрия Кочов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[1]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитрия Толев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[1]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Смилев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[1]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Апостолов, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Тодоров, участник в Илинденско-Преображенското въстание[1]
  • Flag of Bulgaria.svg Китан Котев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[1]
  • Flag of Bulgaria.svg Кузман Тодоров, български революционер от ВМОРО, четник на Деян Димитров[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар Божков, участник в Илинденско-Преображенското въстание[1]
  • Flag of Bulgaria.svg Милан Стефанов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[1]
  • Flag of Bulgaria.svg Мишко Фиданов, български революционер, ръководител на сланечкия комитет нат ВМОРО[1]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Влечков, участник в Илинденско-Преображенското въстание[1]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Димев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[1]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Дуков, български революционер от ВМОРО, четник на Кръстю Лазаров[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Цветан Алексов, български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Симеон Мицев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[1]
  • Flag of Bulgaria.svg Цветан Велев Меро, участник в Илинденско-Преображенското въстание[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м н о п р с Киров - Майски, Никола. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, Печ. Стопанско развитие, 1935. с. 34.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 74-75 и 92-93.
  3. а б Бродско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 5 март 2014 г. Архив на оригинала от 2012-06-14 в Wayback Machine.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
  5. Киров - Майски, Никола. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, Печ. Стопанско развитие, 1935. с. 19.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 878.
  8. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  9. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  10. а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
  11. Киров - Майски, Никола. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, Печ. Стопанско развитие, 1935. с. 35.
  12. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
  13. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.46


     Портал „Македония“         Портал „Македония