Направо към съдържанието

Зъркле

Зъркле
Зркле
— село —
Изглед отгоре към селото
Изглед отгоре към селото
41.6586° с. ш. 21.1508° и. д.
Зъркле
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаБрод
Географска областГорно Поречие
Надм. височина748 m
Население86 души (2002)
Пощенски код6535
Зъркле в Общомедия

Зъркле (на македонска литературна норма: Зркле) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).

Селото се намира в областта Поречие в източното подножие на планината Добра вода.

Къща в селото

Името на селото е засвидетелствано като Зръкленѣ, Зрьклени в XVI – XVIII век. Първоначално е жителско име, производно от *зъркло, „огледало“, от зъркам и -ло. Сравнимо е руското зеркало, „огледало“ и местните имена Огледало при Гърбино, Кюстендилско и чешкото Na Zrcadle = на немското Spiegelbauden.[1]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Никола“ („Свети Илия“) е от 1838 година.[2][3]

В XIX век Зъркле е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Зъркле (Zrklé) е посочено като село с 20 домакинства с 88 жители българи.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Зъркле е населявано от 180 жители българи християни.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Зъркле е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 30 къщи.[6]

Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Зъркле има 25 сръбски къщи.[7] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Зъркле има 160 българи патриаршисти сърбомани и в селото работи сръбско училище.[8]

Долна махала в Зъркле.

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Зъркле като българско село.[9]

В Северна Македония

[редактиране | редактиране на кода]

Според преброяването от 2002 година селото има 86 жители – 84 македонци и 2 други.[10]

Родени в Зъркле
  • Милисав Видески (1916 - след 1944), участник в равногорското движение на Дража Михайлович в Поречието до предаването им на комунистическите партизани през август 1944 година[11]
  1. Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 669.
  2. Бродско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2012-06-14. Посетен на 7 март 2014 г.
  3. Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 94-95.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 258.
  6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 36. (на македонска литературна норма)
  7. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156-157. (на френски)
  9. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 29 септември 2007 
  11. Симоновски, Александа. Миливој Трбиќ (1913 - 1947). Скопје, Институт за национална историја, 2018. (на македонска литературна норма)