Зъркле

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Зъркле
Зркле
— село —
Изглед отгоре към селото.
Изглед отгоре към селото.
Macedonia relief location map.jpg
41.6586° с. ш. 21.1508° и. д.
Зъркле
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Югозападен
Община Брод
Географска област Горно Поречие
Надм. височина 748 m
Население (2002) 86 души
Пощенски код 6535
Зъркле в Общомедия

Зъркле (на македонска литературна норма: Зркле) е село в Република Македония, в община Брод (Македонски Брод).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Поречие в източното подножие на планината Добра вода.

История[редактиране | редактиране на кода]

Къща в селото

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Името на селото е засвидетелствано като Зръкленѣ, Зрьклени в XVI - XVIII век. Първоначално е жителско име, производно от *зъркло, огледало, от зъркам и -ло. Сравнимо е руското зеркало, огледало и чешкото Na Zrcadle.[1]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Никола“ („Свети Илия“) е от 1838 година.[2][3]

В 19 век Зъркле е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Зъркле (Zrklé) е посочено като село с 20 домакинства с 88 жители българи.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Зъркле е населявано от 180 жители българи християни.[5]

Цялото село в началото на 20 век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Зъркле има 25 сръбски къщи.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Зъркле има 160 българи патриаршисти сърбомани и в селото работи сръбско училище.[7]

Долна махала в Зъркле.

В Сърбия[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Зъркле като българско село.[8]

В Република Македония[редактиране | редактиране на кода]

Според преброяването от 2002 година селото има 86 жители - 84 македонци и 2 други.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Български етимологичен речник, том I, А-З. София, Българска академия на науките. Институт за български език. Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 669.
  2. Бродско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 7 март 2014 г.
  3. Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка. // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 94-95.
  5. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.258.
  6. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  7. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.156-157.
  8. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


Населени места в Община Брод (Македонски Брод)
Брод (Македонски Брод) | Белица | Бенче | Битово | Близанско | Брезница | Брест | Вир | Вълче | Горни Манастирец | Горно Ботуше | Горно Круше | Грешница | Девич | Долни Манастирец | Долно Ботуше | Долно Круше | Драгов дол | Дреново | Заград | Звечан | Здуние | Зъркле | Ижище | Инче | Калугерец | Ковач | Ковче | Косово | Крапа | Латово | Локвица | Лубще | Могилец | Модрище | Ореховец | Рамне | Растеш | Русяци | Самоков | Сланско | Слатина | Старо село | Суходол | Сушица | Тажево | Томино село | Тополница | Требино | Требовле | Црешнево

Исторически села: Барбарас | Бракяни

     Портал „Македония“         Портал „Македония