Зъркле
Зъркле Зркле | |
---|---|
— село — | |
![]() Изглед отгоре към селото. | |
Страна | ![]() |
Регион | Югозападен |
Община | Брод |
Географска област | Горно Поречие |
Надм. височина | 748 m |
Население | 86 души (2002) |
Пощенски код | 6535 |
Зъркле в Общомедия |
Зъркле (на македонска литературна норма: Зркле) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в областта Поречие в източното подножие на планината Добра вода.
История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Името на селото е засвидетелствано като Зръкленѣ, Зрьклени в XVI – XVIII век. Първоначално е жителско име, производно от *зъркло, „огледало“, от зъркам и -ло. Сравнимо е руското зеркало, „огледало“ и местните имена Огледало при Гърбино, Кюстендилско и чешкото Na Zrcadle = на немското Spiegelbauden.[1]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Свети Никола“ („Свети Илия“) е от 1838 година.[2][3]
В XIX век Зъркле е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Зъркле (Zrklé) е посочено като село с 20 домакинства с 88 жители българи.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Зъркле е населявано от 180 жители българи християни.[5]
Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Зъркле има 25 сръбски къщи.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Зъркле има 160 българи патриаршисти сърбомани и в селото работи сръбско училище.[7]

В Сърбия[редактиране | редактиране на кода]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Зъркле като българско село.[8]
В Република Македония[редактиране | редактиране на кода]
Според преброяването от 2002 година селото има 86 жители – 84 македонци и 2 други.[9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 669.
- ↑ Бродско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2012-06-14. Посетен на 7 март 2014 г.
- ↑ Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 94-95.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 258.
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156-157. (на френски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-29