Здуние (община Брод)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за поречкото село. За положкото вижте Здуне (община Гостивар).

Здуние
Здуње
— село —
Панорама на Здуње.jpg
Macedonia relief location map.jpg
41.8025° с. ш. 21.1537° и. д.
Здуние
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Югозападен
Община Брод
Географска област Горно Поречие
Надм. височина 508 m
Население (2002) 20 души
Пощенски код 6535
Здуние в Общомедия

Здуние или Здуне (тъй като н е палатализиран, се среща и изписване Здунье, на македонска литературна норма: Здуње) е село в Република Македония, в община Брод (Македонски Брод). По-голямата част от селото днес е потопена под язовира Козяк.

География[редактиране | редактиране на кода]

Здуние се намира в средната част на долината на Треска, в северната част на областта Поречие на висока тераса на около 100 метра над левия бряг на реката в местността Наздув, която терасирано се спуска на юг към Здунското поле.

От запад се издига масивът на Сува гора с най-висок връх Голина (1546 м), а над селото е ридът Теме с връх Кюле (658 м). На североизток се издига ридът Градец (545 м), а от източната страна Космотов рид и Белково.

Топонимът Наздуф показва, че Здуние е изложено на северни ветрове. Климатът се отличава с горещи лета и с умерени, но мъгливи зими. По течението на Треска се чувства влиянието на Егейско море.

Находки от Здуние в етнографския музей в Джепчище.

На 600 метра североизточно от Здуние, в южното подножие на рида Градец в Треска се влива реката Оча. Горе в селото няма вода за пиене и населението се снабдява с вода от два извора. Първият извор е Шарковски извор и се намира на левия бряг на Треска на 300 метра източно от махалата Шарковци. Вторият извор се намира в местността Воденица в междуречието на Оча и Треска. В землището на Здуние в местността Манастирище се намира изворът Здунска вода, а също така на 1,5 км северно от селото в местността Егюптина на левия бряг на Треска има извор на вода. Обработваемата земя е покрай реките Треска и Оча, в южната периферия на селото - Здунското поле, в местността Дъброец и по падините на околните ридове.

Покрай Здуние, на десния бряг на Треска минава пътят Брод - Здуние, който под рида Градец се дели на три. Единият път се изкачва нагоре по долината на планинската рекичка Оча и през Къпина и преслапа Кула излиза при село Нова Брезница и по Патишка река към Скопско. Вторият път продължава по клисурата на Треска и през подножието на планината Осой (Иване) минава през Матка за Скопие. От този път отбивка през рида Брикул (Луковица) излиза в Полог при селото Групчин. Третото разклонение през моста на Треска се връщаа към Здуние и през Мачин дол – Горна круша се изкачва на рида Голина (1546 м) и през Сува гора се спуска в Полог при селото Блаце. От Здуние планински път води над селото Близанско през планината Фойник към селата на Горно Поречие.

История[редактиране | редактиране на кода]

За първи път село Здуние е споменато във Виргинската грамота на българския цар Константин Тих Асен от 1258 година, в която на скопския манастир „Свети Георги“ се даряват

...Село Здуне в гората и с заселките: с Близниско, с Мокросеки и с Големия подом... Селата Здуне, Сушица, Градечница, Брод със Сланско и с Барабас и Крапа са парички, сиреч придалишки.[1]

В грамота на сръбския крал Милутин от 1300 година се потвърждават и разширяват имотите на „Свети Георги“ и от село Здуние се отнема селото Градечница, но землището му се разширява до Калугерец и до рибника в село Белица.

Църквата „Света Неделя“, прекръстена по-късно на „Въведение Богородично“ е от края на 10 - началото на 11 век. Църквата е обновена в 14 век, а при потопяването на селото в 20 век в началото на 21 век е реконструирана край Брезница.[2] Другата църква „Св. св. Петър и Павел“ също е преместена.[3]

В 19 век Здуние е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Зеуне (Zeouné) е посочено като село с 13 домакинства с 65 жители българи.[4] В прегледа на населението на Битолския санджак за 1897 година селото Здуние брои 34 къщи с 287 жители.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Сдунье е населявано от 260 жители българи християни.[5]

Цялото село в началото на 20 век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Здуне има 37 сръбски къщи.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сдуние има 320 българи патриаршисти сърбомани.[7]

В 1913 година селото попада в Сърбия. Според пребояването, извършено от сръбските власти в 1914 година Здуние брои 295 жители.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Здуне като българско село.[8]

Преброяване Домакинства Жители
1948 70 474
1953 77 522
1961 84 533
1971 72 352
1981 22 88
1998 14 20

Според преброяването от 2002 година селото има 20 жители македонци.[9]

Махали[редактиране | редактиране на кода]

Здуние се състои от четири махали - Шарковци, Грубановци, Белчевци и Мечкаровци. Местното население е бърсяшко, като селските празници са на Петровден и на Въведение Богородично. Махалата Шарковци е основана около 1800 година от семейството на Богдан от село Горно Фалише. Махалата традиционно се занимава със скотовъдство. Махалата Грубановци е най-голямата в селото и е на 200 метри северно от Шарковци. Името ѝ идва от личното име Грубан, споменато през 15 век. От тази махала много семейства се заселват в съседното село Близанско. Грубановци е съставена от родевете Милевци, Ангелковци, Атанасовци, Таневци, Гуровци, Симяновци, Анакиовци и Змейковци. Махалата Белчевци е в централната част на селото и произлиза от личното име Бел, споменато през 14 век. Съставена от следните родове Лазаровци, Блажевци, Здравевци, Тримчевци и Миленковци. Махалата Мечкаровци захваща източния край на селото и терасесто се спускаа на юг към полето. Името ѝ идва от личното име Меч(о), споменато през 15 век.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Здуине

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иван Дуйчевъ. „Изъ старата българска книжнина. т.II Книжовни и исторически паметници от Първото българско царство“, София, 1944, стр.57-58.
  2. Велев, Илија. Средновековната духовна и книжевна традиција во Поречието, во: Луческа, Ели, Звонко Димоски, уредници. Сто години от раѓането на Јозеф Обрембски. Прилеп-Poznan, Институт за старословенска култура - Прилеп, Инсититут за словенска филологија УАМ - Познањ, 2013. с. 71. Посетен на 6 март 2014 г.
  3. Бродско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 6 март 2014 г.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 94-95.
  5. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.258.
  6. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  7. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.156-157.
  8. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


Населени места в Община Брод (Македонски Брод)
Брод (Македонски Брод) | Белица | Бенче | Битово | Близанско | Брезница | Брест | Вир | Вълче | Горни Манастирец | Горно Ботуше | Горно Круше | Грешница | Девич | Долни Манастирец | Долно Ботуше | Долно Круше | Драгов дол | Дреново | Заград | Звечан | Здуние | Зъркле | Ижище | Инче | Калугерец | Ковач | Ковче | Косово | Крапа | Латово | Локвица | Лубще | Могилец | Модрище | Ореховец | Рамне | Растеш | Русяци | Самоков | Сланско | Слатина | Старо село | Суходол | Сушица | Тажево | Томино село | Тополница | Требино | Требовле | Црешнево

Исторически села: Барбарас | Бракяни

     Портал „Македония“         Портал „Македония