Барбарас
|
Барбарас Барбарас |
|
|---|---|
| — село — | |
 Руини от Барбарас |
|
  Барбарас |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Брод |
| Географска област | Даутица |
| Надм. височина | 905 m |
| Население | изселено души (?) |
| Пощенски код | - |
| Телефонен код | - |
| МПС код | - |
| Барбарас в Общомедия | |
Барбарас или Барбарос или Барбарес (на македонска литературна норма: Барбарас) е бивше село в Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е било разположено високо в прохода, отделящ Поречието от Прилепското поле.
История[редактиране | редактиране на кода]
Село Барбарас е споменато във Виргинската грамота на българския цар Константин Тих Асен от XIII век, издадена на манастира „Свети Георги Бързи“ на Виргино бърдо при Скопие.
В XIX век Барбарас е чисто българско село в Прилепска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Барбарас (Barbarass) е посочено като село с 6 домакинства и 25 жители българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Барбарас има 62 жители, всички българи християни.[2]
Цялото население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Барбарос има 5 сръбски къщи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Барбарос (Колибите) (Barbaros Kolibité) има 40 българи патриаршисти сърбомани.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Барбарас е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5] След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Барбарас като българско село.[6]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Барбарас
Атанас Костов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 74-75.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 370 и 828.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 370.
Портал „