Барбарас
| Барбарас Барбарас | |
| — село — | |
 Руини от Барбарас | |
  Барбарас | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Брод |
| Географска област | Даутица |
| Надм. височина | 905 m |
| Барбарас в Общомедия | |
Барбарас, още Барбарос или Барбарес (на македонска литературна норма: Барбарас), е бивше село в Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е било разположено високо в прохода, отделящ Поречието от Прилепското поле.
История
[редактиране | редактиране на кода]Село Барбарас е споменато във Виргинската грамота на българския цар Константин Тих Асен от XIII век, издадена на манастира „Свети Георги Бързи“ на Виргино бърдо при Скопие.
През XV - XVI век броят на домакинствата в селото е, както следва[1]:
| Година | Брой домакинства | Неженени | Вдовици |
| средата на XV век | 5 | 1 | - |
| 1476/77 | 57 | 5 | - |
| 1481/82 | 107 | - | 9 |
| 1519 | 77 | 2 | - |
| 1523 | 77 | - | 2 |
| 1528/29 | 59 | 7 | 2 |
| 1544/4 | 42 | - | - |
През XV век селото е дервентджийско. През XVI век 30 души от селото са дервентджии, а останалите - обикновена рая.[2]
В XIX век Барбарас е чисто българско село в Прилепска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Барбарас (Barbarass) е посочено като село с 6 домакинства и 25 жители българи.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Барбарос е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 6 къщи.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Барбарас има 62 жители, всички българи християни.[5]
Цялото население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Барбарос има 5 сръбски къщи.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Барбарос (Колибите) (Barbaros Kolibité) има 40 българи патриаршисти сърбомани.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Барбарас е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8] След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Барбарас като българско село.[9]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Барбарас
Атанас Костов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Стојановски, Александар. Дервенџиството во Македонија. Докторска дисертација. Скопје: Филозофски факултет, 1962, с. 98.
- ↑ Стојановски, Александар. Дервенџиството во Македонија. Докторска дисертација. Скопје: Филозофски факултет, 1962, с. 98-99.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 74 – 75.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 21. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 370 и 828.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 370.
