Барбарас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Барбарас
Барбарас
— село —
Руини от Барбарас
Руини от Барбарас
North Macedonia relief location map.jpg
41.5081° с. ш. 21.2742° и. д.
Барбарас
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Брод
Географска област Даутица
Надм. височина 905 m
Население (?) изселено души
Пощенски код -
Телефонен код -
МПС код -
Барбарас в Общомедия

Барбарас или Барбарос или Барбарес (на македонска литературна норма: Барбарас) е бивше село в Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е било разположено високо в прохода, отделящ Поречието от Прилепското поле.

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Барбарас е споменато във Виргинската грамота на българския цар Константин Тих Асен от XIII век, издадена на манастира „Свети Георги Бързи“ на Виргино бърдо при Скопие.

В XIX век Барбарас е чисто българско село в Прилепска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Барбарас (Barbarass) е е посочено като село с 6 домакинства и 25 жители българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Барбарас има 62 жители, всички българи християни.[2]

Цялото население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Барбарос има 5 сръбски къщи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Барбарос (Колибите) (Barbaros Kolibité) има 40 българи патриаршисти сърбомани.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Барбарас е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5] След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Барбарас като българско село.[6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Барбарас
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Костов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.74-75.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
  3. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  4. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.148-149.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.370 и 828.
  6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.370.


     Портал „Македония“         Портал „Македония