Горно Круше (община Брод)
| Горно Круше Горно Крушје | |
| — село — | |
 | |
  Горно Круше | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Брод |
| Географска област | Долно Поречие |
| Надм. височина | 1118 m |
| Население | 44 души (2002) |
| Пощенски код | 6533 |
| Горно Круше в Общомедия | |
Горно Круше или Горно Крушие (среща се и днес неправилното изписване Горно Крушье, на македонска литературна норма: Горно Крушје) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в областта Поречие в източните склонове на планината Добра вода.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Горно Круше е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Талалей“ е от 1871 година.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Круше (Горно и Долно) (Krouchié) е посочено като село с 31 домакинства със 128 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Крушье (Горно и Долно) е населявано от 512 жители българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Круше е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 80 къщи.[4]
Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Круше има 79 сръбски къщи.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Крушие (Горно и Долно) има 560 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционира сръбско училище.[6]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Горно Крушье като българско село.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 44 жители македонци.[8]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Горно Круше
Антон (Андон) Михайлов (Антониjе Михаjловић), четник в първата поречка сърбоманска чета през март 1904 година,[9] убит на 6 януари 1916 година в клането на Дервишка нива- Софроний, дякон от Горно или Долно Круше, деец на сръбската пропаганда в 1911 година, с месечна сръбска заплата три лири[10]
Спасе Гроздан, мухтар, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „даване на убежище на българските разбойници“, осъден от Извънредния съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година, от Долно и Горно Круше[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Бродско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 14 юни 2012. Посетен на 7 март 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 94 – 95.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 35. (на македонска литературна норма)
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 27 септември 2007
- ↑ Божовић, Григорије. Чудесни кутови (Путописна проза). Изабрао и приредио Гоjко Тешић. Београд, Јединство, 1990. с. 140 – 141.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2.
- ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 71. (на македонска литературна норма)
