Горно Круше (община Брод)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за поречкото село. За преспанското село вижте Горно Круше (община Ресен).

Горно Круше
Горно Крушје
— село —
Панорама на Горно Крушје.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.5822° с. ш. 21.1308° и. д.
Горно Круше
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Брод
Географска област Долно Поречие
Надм. височина 1118 m
Население 44 души (2002)
Пощенски код 6533
Горно Круше в Общомедия

Горно Круше или Горно Крушие (среща се и днес неправилното изписване Горно Крушье, на македонска литературна норма: Горно Крушје) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Поречие в източните склонове на планината Добра вода.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Горно Круше е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Талалей“ е от 1871 година.[1] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Круше (Горно и Долно) (Krouchié) е посочено като село с 31 домакинства със 128 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Крушье (Горно и Долно) е населявано от 512 жители българи християни.[3]

Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Круше има 79 сръбски къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Крушие (Горно и Долно) има 560 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционира сръбско училище.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Горно Крушье като българско село.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 44 жители македонци.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Горно Круше
  • Flag of Serbia.svg Антон Михайлов (Антониjе Михаjловић), четник в първата поречка сърбоманска чета през март 1904 г., от Горно или Долно Круше[8]
  • Flag of Serbia.svg дякон Софроний, свещеник от Горно или Долно Круше, деец на сръбската пропаганда в 1911 година, с месечна сръбска заплата три лири[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бродско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 7 март 2014 г.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 94-95.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
  4. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  5. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.154-155.
  6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  8. Божовић, Григорије. Чудесни кутови (Путописна проза). Изабрао и приредио Гоjко Тешић. Београд, Јединство, 1990. с. 140-141.
  9. Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2.


     Портал „Македония“         Портал „Македония