Лубще

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лубще
Лупште
— село —
Изглед отгоре към селото
Изглед отгоре към селото
41.6586° с. ш. 21.1308° и. д.
Лубще
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаБрод
Географска областДолно Поречие
Надм. височина738 m
Население67 души (2002)
Пощенски код6535
Лубще в Общомедия

Лубще или Лубище (на македонска литературна норма: Лупште) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Поречие в източното подножие на планината Добра вода.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селската църква „Св. св. Петър и Павел“

Църквата „Св. св. Петър и Павел“ е средновековна, но не е известно времето на първоначалното ѝ изграждане.[1] Според друг източник е от 1879 година.[2]

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначален патроним -ишти от личното име Лубо от Любо със затвърдяване на л' като в луге от л'уде.[3]

В XIX век Лубще е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Лубище (Lubischté) е посочено като село с 29 домакинства със 123 жители българи.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Лубще (Лубище) е населявано от 286 жители българи християни.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лобище е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 40 къщи.[6]

Къщи в селото

Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Лубще има 58 сръбски къщи.[7] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лутце има 320 българи патриаршисти сърбомани.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Лубще е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Лубище като българско село.[10]

Според преброяването от 2002 година селото има 67 жители македонци.[11]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Лубще

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Велев, Илија. Средновековната духовна и книжевна традиција во Поречието, во: Луческа, Ели, Звонко Димоски, уредници. Сто години от раѓането на Јозеф Обрембски. Прилеп-Poznan, Институт за старословенска култура - Прилеп, Инсититут за словенска филологија УАМ - Познањ, 2013. с. 74. Посетен на 7 март 2014 г.
  2. Бродско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2012-06-14. Посетен на 7 март 2014 г.
  3. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 180.
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 94 – 95.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 258.
  6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 36. (на македонска литературна норма)
  7. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 860.
  10. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  11. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-29 
  12. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.12