Лубще

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лубще
Лупште
— село —
Изглед отгоре към селото.
Изглед отгоре към селото.
North Macedonia relief location map.jpg
41.6586° с. ш. 21.1308° и. д.
Лубще
СтранаFlag of North Macedonia.svg Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаБрод
Географска областДолно Поречие
Надм. височина738 m
Население67 души (2002)
Пощенски код6535
Лубще в Общомедия

Лубще или Лубище (на македонска литературна норма: Лупште) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Поречие в източното подножие на планината Добра вода.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селската църква „Св. св. Петър и Павел“

Църквата „Св. св. Петър и Павел“ е средновековна, но не е известно времето на първоначалното ѝ изграждане.[1] Според друг източник е от 1879 г.[2]

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначален патроним -ишти от личното име Лубо от Любо със затвърдяване на л' като в луге от л'уде.[3]

В XIX век Лубще е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Лубище (Lubischté) е посочено като село с 29 домакинства със 123 жители българи.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Лубще (Лубище) е населявано от 286 жители българи християни.[5]

Къщи в селото

Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Лубще има 58 сръбски къщи.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лутце има 320 българи патриаршисти сърбомани.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Лубще е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Лубище като българско село.[9]

Според преброяването от 2002 година селото има 67 жители македонци.[10]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Лубще

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Велев, Илија. Средновековната духовна и книжевна традиција во Поречието, во: Луческа, Ели, Звонко Димоски, уредници. Сто години от раѓането на Јозеф Обрембски. Прилеп-Poznan, Институт за старословенска култура - Прилеп, Инсититут за словенска филологија УАМ - Познањ, 2013. с. 74. Посетен на 7 март 2014 г.
  2. Бродско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 7 март 2014 г. Архив на оригинала от 2012-06-14 в Wayback Machine.
  3. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 180.
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 94-95.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 258.
  6. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 860.
  9. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-29 
  11. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.12