Могилец (община Брод)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Могилец.

Могилец
Могилец
— село —
Църквата „Възкресение Христово“
Църквата „Възкресение Христово“
North Macedonia relief location map.jpg
41.6508° с. ш. 21.2236° и. д.
Могилец
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Брод
Географска област Горно Поречие
Надм. височина 556 m
Население (2002) 27 души
Пощенски код 6535
Могилец в Общомедия

Могилец (на македонска литературна норма: Могилец) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Горно Поречие на левия бряг на река Треска (Голема).

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Спас“ в Могилец е издигната и обновена в 1560 година.[1]

В XIX век Могилец е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Могилец (Moguiletz) е посочено като село с 22 домакинства с 82 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Могилец е населявано от 200 жители българи християни и 35 българи мохамедани.[3]

Цялото село в началото на XX век е екзархийско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Могилац има 32 сръбски къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мочлец има 240 българи екзархисти.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Могилец като българско село.[6]

Църквата „Свети Аархангел Михаил“ е изградена в 1919 година. А в 2005 година митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски осветява темелния камък на манастира „Възкресение Хростово“.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 27 жители македонци.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Велев, Илија. Средновековната духовна и книжевна традиција во Поречието, во: Луческа, Ели, Звонко Димоски, уредници. Сто години от раѓането на Јозеф Обрембски. Прилеп-Poznan, Институт за старословенска култура - Прилеп, Инсититут за словенска филологија УАМ - Познањ, 2013. с. 73. Посетен на 7 март 2014 г.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 94-95.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 258.
  4. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  5. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.154-155.
  6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  7. Бродско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 7 март 2014 г.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


     Портал „Македония“         Портал „Македония