Направо към съдържанието

Требино (община Брод)

Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Гърция вижте Требино (дем Еордея).

Требино
Требино
— село —
„Свети Димитър“
„Свети Димитър“
41.5278° с. ш. 21.2097° и. д.
Требино
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаБрод
Географска областДолно Поречие
Надм. височина595 m
Население198 души (2002)
Пощенски код6530
Требино в Общомедия

Требино (на македонска литературна норма: Требино) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).

Намира се в областта Поречие в източните склонове на планината Песяк.

Църквата „Свети Димитър“ е изградена и изписана в 1644 година.[1]

В XIX век Требино е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Требино (Trébino) е посочено като село със 17 домакинства с 40 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 65 жители българи мохамедани.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Требино е чисто помашко (българско мохамеданско) село в Кичевската каза на Битолския санджак с 10 къщи.[4]

Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Требине има и християни – 16 българи патриаршисти сърбомани.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Требино като българско село.[6]

Според преброяването от 2002 година Требино има 198 жители македонци.[7]

  1. Бродско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2012-06-14. Посетен на 6 март 2014 г.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 94 – 95.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 37. (на македонска литературна норма)
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156-157. (на френски)
  6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 27 септември 2007