Требино (община Брод)
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Гърция вижте Требино (дем Еордея).
|
Требино Требино |
|
|---|---|
| — село — | |
 „Свети Димитър“ |
|
  Требино |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Брод |
| Географска област | Долно Поречие |
| Надм. височина | 595 m |
| Население | 198 души (2002) |
| Пощенски код | 6530 |
| Требино в Общомедия | |
Требино (на македонска литературна норма: Требино) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).
География[редактиране | редактиране на кода]
Намира се в областта Поречие в източните склонове на планината Песяк.
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Свети Димитър“ е изградена и изписана в 1644 година.[1]
В XIX век Требино е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Требино (Trébino) е посочено като село със 17 домакинства с 40 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. селото е населявано от 65 жители българи мохамедани.[3]
Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Требине има и християни - 16 българи патриаршисти сърбомани.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Требино като българско село.[5]
Според преброяването от 2002 година Требино има 198 жители македонци.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Бродско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 6 март 2014 г. Архив на оригинала от 2012-06-14 в Wayback Machine.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 94-95.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156-157. (на френски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008
Портал „