Тополница (община Брод)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тополница.

Тополница
Тополница
— село —
    Герб
Църквата „Свети Атанасий Велики“, 1872 г.[1]
Църквата „Свети Атанасий Велики“, 1872 г.[1]
Macedonia relief location map.jpg
41.6153° с. ш. 21.1667° и. д.
Тополница
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Югозападен
Община Брод
Географска област Долно Поречие
Надм. височина 645 m
Население (2002) 36 души
Пощенски код 6533
Тополница в Общомедия

Тополница (на македонска литературна норма: Тополница) е село в Република Македония, в община Брод (Македонски Брод).

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се в областта Поречие в източното подножие на планината Добра вода.

История[редактиране | редактиране на кода]

В 19 век Тополница е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Тополница (Topolnitza) е посочено като село с 14 домакинства с 68 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Тополница е населявано от 230 жители българи християни.[3]

Къщи в селото.

Цялото село в началото на 20 век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Тополница има 34 сръбски къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тополница има 320 българи патриаршисти сърбомани.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Тополница като българско село.[6]

По време на българското управление в Македония 1941-1944 година в Тополница е разположен щабът на 9 граничен участък. Българската армия построява чешма, прокаран е коларски път до ниви на селото. В началото на септември 1944 година в селото и край него се водят сражения между Девета гранична дружина и дражевистки части.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 36 жители — 33 македонци и 3 сърби.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бродско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 6 март 2014 г.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 94-95.
  3. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.258.
  4. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  5. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.156-157.
  6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  7. Илиев, Стоян, Из спомените ми, София 1993, с. 184, 193, 212-214.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


Населени места в Община Брод (Македонски Брод)
Брод (Македонски Брод) | Белица | Бенче | Битово | Близанско | Брезница | Брест | Вир | Вълче | Горни Манастирец | Горно Ботуше | Горно Круше | Грешница | Девич | Долни Манастирец | Долно Ботуше | Долно Круше | Драгов дол | Дреново | Заград | Звечан | Здуние | Зъркле | Ижище | Инче | Калугерец | Ковач | Ковче | Косово | Крапа | Латово | Локвица | Лубще | Могилец | Модрище | Ореховец | Рамне | Растеш | Русяци | Самоков | Сланско | Слатина | Старо село | Суходол | Сушица | Тажево | Томино село | Тополница | Требино | Требовле | Црешнево

Исторически села: Барбарас | Бракяни

     Портал „Македония“         Портал „Македония