Тополница (община Брод)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Тополница.
Тополница Тополница | |
---|---|
— село — | |
![]() Църквата „Свети Атанасий Велики“, 1872 г.[1] | |
Страна | ![]() |
Регион | Югозападен |
Община | Брод |
Географска област | Долно Поречие |
Надм. височина | 645 m |
Население | 36 души (2002) |
Пощенски код | 6533 |
Тополница в Общомедия |
Тополница (на македонска литературна норма: Тополница) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).
География[редактиране | редактиране на кода]
Намира се в областта Поречие в източното подножие на планината Добра вода.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Тополница е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Тополница (Topolnitza) е посочено като село с 14 домакинства с 68 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Тополница е населявано от 230 жители българи християни.[3]
Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Тополница има 34 сръбски къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тополница има 320 българи патриаршисти сърбомани.[5]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Тополница като българско село.[6]
По време на българското управление в Македония 1941-1944 година в Тополница е разположен щабът на 9 граничен участък. Българската армия построява чешма, прокаран е коларски път до ниви на селото. В началото на септември 1944 година в селото и край него се водят сражения между Девета гранична дружина и дражевистки части.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 36 жители – 33 македонци и 3 сърби.[8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Дебарско-кичевска епархија. Бродско архијерејско намесништво (PDF). // с. 69. Архивиран от оригинала на 14 юли 2012. Архив на оригинала от 2012-06-14 в Wayback Machine.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 94-95.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 258.
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156-157. (на френски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Илиев, Стоян, Из спомените ми, София 1993, с. 184, 193, 212-214.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-27