Тополница (община Брод)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тополница.

Тополница
Тополница
— село —
    
Герб
Църквата „Свети Атанасий Велики“, 1872 г.[1]
Църквата „Свети Атанасий Велики“, 1872 г.[1]
Macedonia relief location map.jpg
41.6153° с. ш. 21.1667° и. д.
Тополница
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Югозападен
Община Брод
Географска област Долно Поречие
Надм. височина 645 m
Население (2002) 36 души
Пощенски код 6533
Тополница в Общомедия

Тополница (на македонска литературна норма: Тополница) е село в Република Македония, в община Брод (Македонски Брод).

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се в областта Поречие в източното подножие на планината Добра вода.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Тополница е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Тополница (Topolnitza) е посочено като село с 14 домакинства с 68 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Тополница е населявано от 230 жители българи християни.[3]

Къща в селото

Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Тополница има 34 сръбски къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тополница има 320 българи патриаршисти сърбомани.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Тополница като българско село.[6]

По време на българското управление в Македония 1941-1944 година в Тополница е разположен щабът на 9 граничен участък. Българската армия построява чешма, прокаран е коларски път до ниви на селото. В началото на септември 1944 година в селото и край него се водят сражения между Девета гранична дружина и дражевистки части.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 36 жители — 33 македонци и 3 сърби.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дебарско-кичевска епархија. Бродско архијерејско намесништво (PDF). // с. 69. Архив на оригинала от 2012-07-14.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 94-95.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 258.
  4. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  5. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.156-157.
  6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  7. Илиев, Стоян, Из спомените ми, София 1993, с. 184, 193, 212-214.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


     Портал „Македония“         Портал „Македония