Слатина (община Брод)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Слатина.
Тази статия е за селото в Поречието. За други значения на Слатина вижте Слатина. За други значения на Слатино вижте Слатино.
| Слатина Слатина | |
| — село — | |
 | |
  Слатина | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Брод |
| Географска област | Долно Поречие |
| Надм. височина | 609 m |
| Население | 30 души (2002) |
| Пощенски код | 6533 |
| Слатина в Общомедия | |
Слатина или Слатино (на македонска литературна норма: Слатина) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в областта Поречие в източното подножие на планината Добра вода.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Слатина е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от 1867 година.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Слатино (Slatino) е посочено като село с 33 домакинства със 138 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Слатино е населявано от 400 жители българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Слатино е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак със 70 къщи.[4]
Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Слатина има 61 сръбски къщи.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Слатино има 520 българи патриаршисти сърбомани.[6]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Слатина като българско село.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 30 жители – 29 македонци и 1 сърбин.[8]
В селото има и църква „Свети Талалей“.[1]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Слатина
Илия Златанов, български революционер от ВМОРО, четник на Милан Гюрлуков[9]
Коне Видов (Коне Видовић, Видевић), четник в първата поречка сърбоманска чета през март 1904 г.[10]- Мицко Танасков, български революционер, четник на Стефан Алабаков в 1915 година, възможно е да е от Слатино, Дебърца[11]
- Починали в Слатина
- Гюрчин Наумов (Плякот) (1851 – 1904), български революционер
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Бродско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 14 юни 2012. Посетен на 7 март 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 96 – 97.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 36. (на македонска литературна норма)
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156-157. (на френски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 27 септември 2007
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41
- ↑ Божовић, Григорије. Чудесни кутови (Путописна проза). Изабрао и приредио Гоjко Тешић. Београд, Јединство, 1990. с. 140.
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 31.
