Девич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Девич
Девич
— село —
Сретсело во Девич.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.5511° с. ш. 21.2267° и. д.
Девич
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Брод
Географска област Долно Поречие
Надм. височина 546 m
Население 86 души (2002)
Пощенски код 6530
Девич в Общомедия

Девич (изписване до 1945 година Дѣвичъ; на македонска литературна норма: Девич) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Поречие на левия бряг на Треска (Голема).

История[редактиране | редактиране на кода]

Археологически находки от Девини кули край Девич, експонат в етнографския музей в Джепчище

На километър югоизточно от селото, над река Треска са остатъците от късноантичната и средновековна крепост Девич или Девини кули.[1]

Във Виргинските грамоти на Роман III Аргир и Стефан II Милутин се споменава църквата „Света Неделя“ като собственост на Виргинския манастир.[2]

В XIX век Девич е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Девич (Dévitch) е посочено като село с 14 домакинства с 66 жители българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Девич е населявано от 210 жители българи християни.[4]

Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Девич има 15 сръбски къщи.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Девич има 160 българи патриаршисти сърбомани.[6]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Девич като българско село.[7]

Църквата „Свети Георги“ е изградена в 1948 година и е осветена от митрооплит Тимотей Дебърско-Кичевски на 12 август 1984 година.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 86 жители македонци.[9]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Девич
  • Flag of Serbia.svg Цветко, свещеник, деец на сръбската пропаганда в 1911 година, с месечна сръбска заплата две лири[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 154.
  2. Велев, Илија. Средновековната духовна и книжевна традиција во Поречието, во: Луческа, Ели, Звонко Димоски, уредници. Сто години от раѓането на Јозеф Обрембски. Прилеп-Poznan, Институт за старословенска култура - Прилеп, Инсититут за словенска филологија УАМ - Познањ, 2013. с. 71. Посетен на 6 март 2014 г.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 94-95.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
  5. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  6. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.154-155.
  7. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  8. Бродско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 6 март 2014 г.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  10. Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2.


     Портал „Македония“         Портал „Македония