Девич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Девич
Девич
— село —
41.5511° с. ш. 21.2267° и. д.
Девич
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаБрод
Географска областДолно Поречие
Надм. височина546 m
Население86 души (2002)
Пощенски код6530
Девич в Общомедия

Девич (изписване до 1945 година: Дѣвичъ; на македонска литературна норма: Девич) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Поречие на левия бряг на Треска (Голема).

История[редактиране | редактиране на кода]

Археологически находки от Девини кули край Девич, експонат в етнографския музей в Джепчище

На километър югоизточно от селото, над река Треска са остатъците от късноантичната и средновековна крепост Девич или Девини кули.[1]

Във Виргинските грамоти на Роман III Аргир и Стефан II Милутин се споменава църквата „Света Неделя“ като собственост на Виргинския манастир.[2]

В XIX век Девич е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Девич (Dévitch) е посочено като село с 14 домакинства с 66 жители българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Девич е населявано от 210 жители българи християни.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Девич е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 15 къщи.[5]

Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Девич има 15 сръбски къщи.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Девич има 160 българи патриаршисти сърбомани.[7]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Девич като българско село.[8]

Църквата „Свети Георги“ е изградена в 1948 година и е осветена от митрооплит Тимотей Дебърско-Кичевски на 12 август 1984 година.[9]

Според преброяването от 2002 година селото има 86 жители македонци.[10]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Девич
  • Цветко, свещеник, деец на сръбската пропаганда в 1911 година, с месечна сръбска заплата две лири[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 154.
  2. Велев, Илија. Средновековната духовна и книжевна традиција во Поречието, во: Луческа, Ели, Звонко Димоски, уредници. Сто години от раѓането на Јозеф Обрембски. Прилеп-Poznan, Институт за старословенска култура - Прилеп, Инсититут за словенска филологија УАМ - Познањ, 2013. с. 71. Посетен на 6 март 2014 г.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 94-95.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 35. (на македонска литературна норма)
  6. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
  8. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  9. Бродско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2012-06-14. Посетен на 6 март 2014 г.
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-27 
  11. Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2.