Модрище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Модрище
Модриште
— село —
Църквата в Модрище.
Църквата в Модрище.
North Macedonia relief location map.jpg
41.64° с. ш. 21.2436° и. д.
Модрище
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Брод
Географска област Долно Поречие
Надм. височина 589 m
Население 39 души (2002)
Пощенски код 6533
Модрище в Общомедия

Модрище или Модрища (на македонска литературна норма: Модриште) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Долно Поречие на десния бряг на река Треска (Голема).

История[редактиране | редактиране на кода]

На километър северно от Модрище е разположена късноантичната и средновековна крепост Кале.[1] Църквата на Модрищкия манастир „Свети Атанасий“ е изградена в 1728 година.[2]

В XIX век Модрище е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Модрища (Modrischta) е посочено като село с 16 домакинства със 78 жители българи.[3]

Modrishtacrkva1.jpg

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Модрища е населявано от 130 жители българи християни и 35 българи мохамедани.[4]

Цялото село в началото на XX век е екзархийско. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Модрища има 144 българи екзархисти.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Модрища като българско село.[6]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Никола А. Несторов от Байрамбунар е български кмет на Модрище от 5 септември 1941 година до 17 март 1942 година. След това кметове са Симеон В. Стоянов от Горна Лисина (17 март 1942 - 20 октомври 1942), Борис Хр. Иванов от Кръстоар (25 декември 1942 - 26 юли 1943) и Димитър Дим. Костов от Битоля (26 юли 1943 - 9 септември 1944).[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 39 жители – 38 македонци и 1 сърбин.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 163.
  2. Бродско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 7 март 2014 г. Архив на оригинала от 2012-06-14 в Wayback Machine.
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 96-97.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 258.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
  6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  7. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година. // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 


     Портал „Македония“         Портал „Македония