Самоков (община Брод)
Вижте пояснителната страница за други значения на Самоков.
|
Самоков Самоков |
|
|---|---|
| — село — | |
 Църквата в Самоков |
|
  Самоков |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Брод |
| Географска област | Горно Поречие |
| Надм. височина | 645 m |
| Население | 388 души (2002) |
| Пощенски код | 6535 |
| Самоков в Общомедия | |
Самоков (на македонска литературна норма: Самоков) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в областта Горно Поречие на Мала река.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Свети Атанасий“ е обновена или издигната в 1626 година.[1]
В XIX век Самоков е село, център на Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. в Самоков е единствено седалището на мюдюра, който управлява Поречката нахия и населението на селото е от 5 души арнаути мохамедани.[2]
Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Самоков има 400 българи патриаршисти сърбомани.[3]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония[редактиране | редактиране на кода]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Самоков като албанско село.[4]
След Втората световна война Югославия изгражда край Самоков военен завод, който осигурява работа на жителите на Самоков и допринася за разрастването на селото. След разпада на Югославия и обявяването на независимостта на Северна Македония военният комплекс запада.
Според преброяването от 2002 година селото има 388 жители македонци.[5] До 2004 година Самоков е център на община Самоков, която обхваща селищата в Горно Поречие.
На 6 декември 1993 година е осветен темелният камък на църквата „Свети Илия“, а на следната година църквата е осветена от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Велев, Илија. Средновековната духовна и книжевна традиција во Поречието, во: Луческа, Ели, Звонко Димоски, уредници. Сто години от раѓането на Јозеф Обрембски. Прилеп-Poznan, Институт за старословенска култура - Прилеп, Инсититут за словенска филологија УАМ - Познањ, 2013. с. 73. Посетен на 7 март 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 258.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 156-157.
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Бродско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 7 март 2014 г.
Портал „
