Самоков (община Брод)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Самоков.

Самоков
Самоков
— село —
Църквата в Самоков
Църквата в Самоков
Macedonia relief location map.jpg
41.6833° с. ш. 21.15° и. д.
Самоков
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Югозападен
Община Брод
Географска област Горно Поречие
Надм. височина 645 m
Население (2002) 388 души
Пощенски код 6535
Самоков в Общомедия

Самоков (на македонска литературна норма: Самоков) е село в Република Македония, в община Брод (Македонски Брод).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Горно Поречие на Мала река.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Поглед към Самоков

Църквата „Свети Атанасий“ е обновена или издигната в 1626 година.[1]

В 19 век Самоков е село, център на Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. в Самоков е единствено седалището на мюдюра, който управлява Поречката нахия и населението на селото е от 5 души арнаути мохамедани.[2]

Цялото село в началото на 20 век е сърбоманско. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Самоков има 400 българи патриаршисти сърбомани.[3]

В Сърбия, Югославия и Република Македония[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Самоков като албанско село.[4]

След Втората световна война Югославия изгражда край Самоков военен завод, който осигурява работа на жителите на Самоков и допринася за разрастването на селото. След разпада на Югославия и обявяването на независимостта на Република Македония военният комплекс запада.

Паметник на Йозеф Обребски в Самоков.

Според преброяването от 2002 година селото има 388 жители македонци.[5] До 2004 година Самоков е център на община Самоков, която обхваща селищата в Горно Поречие.

На 6 декември 1993 година е осветен темелният камък на църквата „Свети Илия“, а на следната година църквата е осветена от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Велев, Илија. Средновековната духовна и книжевна традиција во Поречието, во: Луческа, Ели, Звонко Димоски, уредници. Сто години от раѓането на Јозеф Обрембски. Прилеп-Poznan, Институт за старословенска култура - Прилеп, Инсититут за словенска филологија УАМ - Познањ, 2013. с. 73. Посетен на 7 март 2014 г.
  2. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 258.
  3. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 156-157.
  4. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  6. Бродско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 7 март 2014 г.


Населени места в Община Брод (Македонски Брод)
Брод (Македонски Брод) | Белица | Бенче | Битово | Близанско | Брезница | Брест | Вир | Вълче | Горни Манастирец | Горно Ботуше | Горно Круше | Грешница | Девич | Долни Манастирец | Долно Ботуше | Долно Круше | Драгов дол | Дреново | Заград | Звечан | Здуние | Зъркле | Ижище | Инче | Калугерец | Ковач | Ковче | Косово | Крапа | Латово | Локвица | Лубще | Могилец | Модрище | Ореховец | Рамне | Растеш | Русяци | Самоков | Сланско | Слатина | Старо село | Суходол | Сушица | Тажево | Томино село | Тополница | Требино | Требовле | Црешнево

Исторически села: Барбарас | Бракяни

     Портал „Македония“         Портал „Македония