Инче
|
Инче Инче |
|
|---|---|
| — село — | |
 Изглед към Инче вдясно. |
|
  Инче |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Брод |
| Географска област | Долно Поречие |
| Надм. височина | 946 m |
| Население | 30 души (2002) |
| Пощенски код | 6535 |
| Инче в Общомедия | |
Инче или книжовно Хинче (на македонска литературна норма: Инче) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в областта Поречие в източното подножие на планината Добра вода.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Инче е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Хинче (Hintché) е посочено като село с 10 домакинства с 55 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Инче е населявано от 100 жители българи християни.[2]
Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Инче има 18 сръбски къщи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Хинче има 160 българи патриаршисти сърбомани.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Църквата „Свети Талалей“ е изградена в 1918 година.[5]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Инче като българско село.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 30 жители – 29 македонци и 1 друг.[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 94-95.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
- ↑ Бродско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 7 март 2014 г. Архив на оригинала от 2012-06-14 в Wayback Machine.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-28
Портал „