Грешница (община Брод)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за поречкото село. За кичевското вижте Грешница (община Кичево).

Грешница
Грешница
— село —
Село Грешница, Порече.jpg
Reliefkarte Mazedonien.png
41.5619° с. ш. 21.1903° и. д.
Грешница
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Брод
Географска област Долно Поречие
Надм. височина 604 m
Население 27 души (2002)
Пощенски код 6530
Грешница в Общомедия

Грешница (изписване до 1945 Грѣшница, на македонска литературна норма: Грешница) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Поречие в източните склонове на планината Добра вода.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Грешница е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Градешница (Gradéchnitza) е посочено като село с 18 домакинства с 85 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Грешница е населявано от 450 жители българи християни.[2]

Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Грешница има 57 сръбски къщи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Грешница има 400 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционира сръбско училище.[4]

Църквата „Света Параскева“ е изградена в 1903 година. Изписана е от неизвестен зограф и осветена в 1913 година.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Грешница като албанско село.[6]

Според преброяването от 2002 година Грешница има 27 жители македонци.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 94-95.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
  3. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
  5. Бродско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 6 март 2014 г. Архив на оригинала от 2012-06-14 в Wayback Machine.
  6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  7. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 


     Портал „Македония“         Портал „Македония