Тажево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тажево
Тажево
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.7217° с. ш. 21.2494° и. д.
Тажево
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Брод
Географска област Горно Поречие
Надм. височина 1173 m
Население 7 души (2002)

Тажево (на македонска литературна норма: Тажево) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се в областта Горно Поречие.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Йоан Кръстител“ е средновековна, но не е известно времето на първоначалното ѝ изграждане.[1]

В XIX век Тажево е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Тажево (Tajévo) е посочено като село с 13 домакинства с 49 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Тажио е населявано от 215 жители българи християни.[3]

Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Тажево има 25 сръбски къщи. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тажео има 200 българи патриаршисти сърбомани.[4]

Църквата „Свети Илия“ е от 1903 година.[5][6]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Тажево като българско село.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 7 жители македонци.[8]

В селото има и църква „Свети Никола“.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Велев, Илија. Средновековната духовна и книжевна традиција во Поречието, во: Луческа, Ели, Звонко Димоски, уредници. Сто години от раѓането на Јозеф Обрембски. Прилеп-Poznan, Институт за старословенска култура - Прилеп, Инсититут за словенска филологија УАМ - Познањ, 2013. с. 74. Посетен на 7 март 2014 г.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 94-95.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 258.
  4. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.156-157.
  5. а б Бродско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 7 март 2014 г.
  6. Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка. // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
  7. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


     Портал „Македония“         Портал „Македония