Тажево
|
Тажево Тажево |
|
|---|---|
| — село — | |
  Тажево |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Брод |
| Географска област | Горно Поречие |
| Надм. височина | 1173 m |
| Население | 7 души (2002) |
Тажево (на македонска литературна норма: Тажево) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).
География[редактиране | редактиране на кода]
Намира се в областта Горно Поречие.
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Свети Йоан Кръстител“ е средновековна, но не е известно времето на първоначалното ѝ изграждане.[1]
В XIX век Тажево е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Тажево (Tajévo) е посочено като село с 13 домакинства с 49 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Тажио е населявано от 215 жители българи християни.[3]
Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Тажево има 25 сръбски къщи. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тажео има 200 българи патриаршисти сърбомани.[4]
Църквата „Свети Илия“ е от 1903 година.[5][6]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Тажево като българско село.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 7 жители македонци.[8]
В селото има и църква „Свети Никола“.[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Велев, Илија. Средновековната духовна и книжевна традиција во Поречието, во: Луческа, Ели, Звонко Димоски, уредници. Сто години от раѓането на Јозеф Обрембски. Прилеп-Poznan, Институт за старословенска култура - Прилеп, Инсититут за словенска филологија УАМ - Познањ, 2013. с. 74. Посетен на 7 март 2014 г.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 94-95.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 258.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.156-157.
- ↑ а б Бродско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 7 март 2014 г.
- ↑ Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка. // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
Портал „
