Тажево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тажево
Тажево
— село —
41.7217° с. ш. 21.2494° и. д.
Тажево
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаБрод
Географска областГорно Поречие
Надм. височина1173 m
Население2 души (2021)
Пощенски код6533
Тажево в Общомедия

Тажево (на македонска литературна норма: Тажево) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се в областта Горно Поречие.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Йоан Кръстител“ е средновековна, но не е известно времето на първоначалното ѝ изграждане.[1]

В XIX век Тажево е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Тажево (Tajévo) е посочено като село с 13 домакинства с 49 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Тажио е населявано от 215 жители българи християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Тажио (Тожево) е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 20 къщи.[4]

Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Тажево има 25 сръбски къщи. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тажео има 200 българи патриаршисти сърбомани.[5]

Църквата „Свети Илия“ е от 1903 година.[6][7]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Тажево като българско село.[8]

Преброяването през 2002, отчита 7 живеещи в селото, докато според преброяването от 2021 година в селото има 2 жители македонци.[9]

В селото има и църква „Свети Никола“.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Велев, Илија. Средновековната духовна и книжевна традиција во Поречието, во: Луческа, Ели, Звонко Димоски, уредници. Сто години от раѓането на Јозеф Обрембски. Прилеп-Poznan, Институт за старословенска култура – Прилеп, Институт за словенска филологија УАМ – Познањ, 2013. с. 74. Посетен на 7 март 2014 г.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 94 – 95.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 258.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 36. (на македонска литературна норма)
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156 – 157. (на френски)
  6. а б Бродско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2012-06-14. Посетен на 7 март 2014 г.
  7. Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
  8. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  9. Вкупно резидентно население на Република Северна Македонија според етничката припадност, по населени места, Попис, 2021 // База на податоци МакСтат.