Дреново (община Брод)
Вижте пояснителната страница за други значения на Дреново.
|
Дреново Дреново |
|
|---|---|
| — село — | |
 |
|
  Дреново |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Брод |
| Географска област | Долно Поречие |
| Надм. височина | 912 m |
| Население | 33 души (2002) |
| Пощенски код | 6530 |
| Дреново в Общомедия | |
Дреново (изписване до 1945 година: Дрѣново; на македонска литературна норма: Дреново) е село, в община Брод (Македонски Брод).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Поречие в североизточните падини на Бушева планина.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век, независимо, че географски принадлежи на Поречието, Дреново административно е част от Прилепска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Мало Дреново е посочено като село с 22 домакинства с 86 жители мюсюлмани.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Дрѣново е населявано от 220 жители арнаути мохамедани.[2] Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Дрѣново има 120 турски къщи.[3]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Дреново като албанско село.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 33 жители македонци.[5]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Починали в Дреново
Илия (Ильо) С. Кикищ (Кикиш) (? - 1903), български революционер, деец на ВМОРО,[6][7] загинал през Илинденското въстание[8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 80-81.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
- ↑ Киров - Майски, Никола. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, Печ. Стопанско развитие, 1935. с. 18.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 103.
- ↑ Светозаревиќ, Бранислав. Општествено-политичкиот живот и културата на живеење на Македонците во Тетово во првата половина на XX век. Скопје, Филозофски факултет - Скопје. Докторска дисертација, 2013. с. 17.
- ↑ Светозаревиќ, Бранислав. Општествено-политичкиот живот и културата на живеење на Македонците во Тетово во првата половина на XX век. Скопје, Филозофски факултет - Скопје. Докторска дисертација, 2013. с. 19.
Портал „