Дреново (община Брод)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Дреново.

Дреново
Дреново
— село —
41.4653° с. ш. 21.2372° и. д.
Дреново
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаБрод
Географска областДолно Поречие
Надм. височина912 m
Население33 души (2002)
Пощенски код6530
Дреново в Общомедия

Дреново (изписване до 1945 година: Дрѣново; на македонска литературна норма: Дреново) е село, в община Брод (Македонски Брод).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Поречие в североизточните падини на Бушева планина.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век, независимо, че географски принадлежи на Поречието, Дреново административно е част от Прилепска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Мало Дреново е посочено като село с 22 домакинства с 86 жители мюсюлмани.[1]

През пролетта на 1895 година в селото избухва Дреновската афера.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Дрѣново е населявано от 220 жители арнаути мохамедани.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Дреново е смесено село българи, албанци и турци в Прилепската каза на Битолския санджак с 29 къщи.[3]

Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Дрѣново има 120 турски къщи.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Дреново като албанско село.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 33 жители македонци.[6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Дреново
  • Илия (Ильо) С. Кикищ (Кикиш) (? – 1903), български революционер, деец на ВМОРО,[7][8] загинал през Илинденското въстание[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 80 – 81.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 24. (на македонска литературна норма)
  4. Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 18.
  5. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-27 
  7. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 103.
  8. Светозаревиќ, Бранислав. Општествено-политичкиот живот и културата на живеење на Македонците во Тетово во првата половина на XX век. Скопје, Филозофски факултет - Скопје. Докторска дисертација, 2013. с. 17.
  9. Светозаревиќ, Бранислав. Општествено-политичкиот живот и културата на живеење на Македонците во Тетово во првата половина на XX век. Скопје, Филозофски факултет - Скопје. Докторска дисертација, 2013. с. 19.