Долни Манастирец
| Долни Манастирец Долни Манастирец | |
| — село — | |
 | |
  Долни Манастирец | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Брод |
| Географска област | Долно Поречие |
| Надм. височина | 528 m |
| Население | 169 души (2002) |
| Пощенски код | 6533 |
| Долни Манастирец в Общомедия | |
Долни Манастирец или Долно Манастирец (среща се и формата Монастирец, на македонска литературна норма: Долни Манастирец) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в областта Поречие на левия бряг на Треска (Голема).
История
[редактиране | редактиране на кода]Църквата „Света Богородица“ при Долни Манастирец е от XIV век.[1]
В XIX век Долни Манастирец е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Манастирец (Горни и Долни) (Manastiretz) е посочено като село с 28 домакинства със 120 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Манастирец (Горни и Долни) е населявано от 410 жители българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Манастирец е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 50 къщи.[4]
Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Манастирац има 67 сръбски къщи.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Монастирец (Горни и Долни) има 480 българи патриаршисти сърбомани и в селото работи сръбско училище.[6]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Църквата „Свети Георги“ е изградена в 1920 година.[7]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Манастирец (Горни и Долни) като българско село.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 169 жители македонци.[9]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Долни Манастирец
Кръсте, свещеник от Горни или Долни Манастирец, деец на сръбската пропаганда в 1911 година, с месечна сръбска заплата четири лири[10]
Марко Дабев, български революционер
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Велев, Илија. Средновековната духовна и книжевна традиција во Поречието, во: Луческа, Ели, Звонко Димоски, уредници. Сто години от раѓането на Јозеф Обрембски. Прилеп-Poznan, Институт за старословенска култура – Прилеп, Институт за словенска филологија УАМ – Познањ 2013, с. 73.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 94-95.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 36. (на македонска литературна норма)
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156-157. (на френски)
- ↑ Бродско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2012-06-14. Посетен на 7 март 2014 г.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 28 септември 2007
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2.
