Долни Манастирец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Долни Манастирец
Долни Манастирец
— село —
Улица во село Долни Манастирец.jpg
Macedonia relief location map.jpg
41.6269° с. ш. 21.2106° и. д.
Долни Манастирец
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Югозападен
Община Брод
Географска област Долно Поречие
Надм. височина 528 m
Население (2002) 169 души
Пощенски код 6533
Долни Манастирец в Общомедия

Долни Манастирец или Долно Манастирец (среща се и формата Монастирец, на македонска литературна норма: Долни Манастирец) е село в Република Македония, в община Брод (Македонски Брод).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Поречие на левия бряг на Треска (Голема).

История[редактиране | редактиране на кода]

В 19 век Долни Манастирец е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Манастирец (Горни и Долни) (Manastiretz) е посочено като село с 28 домакинства със 120 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Манастирец (Горни и Долни) е населявано от 410 жители българи християни.[2]

Цялото село в началото на 20 век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Манастирац има 67 сръбски къщи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Монастирец (Горни и Долни) има 480 българи патриаршисти сърбомани и в селото работи сръбско училище.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Църквата „Свети Георги“ е изградена в 1920 година.[5]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Манастирец (Горни и Долни) като българско село.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 169 жители македонци.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Долни Манастирец
  • Сърбия Кръсте, свещеник от Горни или Долни Манастирец, деец на сръбската пропаганда в 1911 година, с месечна сръбска заплата четири лири[8]
  • България Марко Дабев, български революционер, войвода на първата чета на ВМОРО в Поречието през лятото на 1903 година, роден в Горни или Долни Манастирец[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 94-95.
  2. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.257.
  3. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  4. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.156-157.
  5. Бродско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 7 март 2014 г.
  6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  8. Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2.
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 40.


Населени места в Община Брод (Македонски Брод)
Брод (Македонски Брод) | Белица | Бенче | Битово | Близанско | Брезница | Брест | Вир | Вълче | Горни Манастирец | Горно Ботуше | Горно Круше | Грешница | Девич | Долни Манастирец | Долно Ботуше | Долно Круше | Драгов дол | Дреново | Заград | Звечан | Здуние | Зъркле | Ижище | Инче | Калугерец | Ковач | Ковче | Косово | Крапа | Латово | Локвица | Лубще | Могилец | Модрище | Ореховец | Рамне | Растеш | Русяци | Самоков | Сланско | Слатина | Старо село | Суходол | Сушица | Тажево | Томино село | Тополница | Требино | Требовле | Црешнево

Исторически села: Барбарас | Бракяни

     Портал „Македония“         Портал „Македония