Сушица (община Брод)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Сушица.

Сушица
Сушица
— село —
Църквата „Свети Никола“ в Сушица
Църквата „Свети Никола“ в Сушица
North Macedonia relief location map.jpg
41.6414° с. ш. 21.14° и. д.
Сушица
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Брод
Географска област Долно Поречие
Надм. височина 925 m
Население (2002) 13 души
Пощенски код 6535
Сушица в Общомедия

Сушица (на македонска литературна норма: Сушица) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод). Сушица има манастир носещ името „Свети Спас“.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Поречие в източните склонове на планината Добра вода.

Къща в горната махала на селото.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Сушица е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Сушица (Souchitza) е посочено като село с 21 домакинства с 88 жители българи.[1]

Църквата „Свети Никола“ („Свето Възнесение“) е от 1890 година.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. селото е населявано от 260 жители българи християни.[3]

Долната махала на Сушица

Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Сушица има 42 сръбски къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сушица има 320 българи патриаршисти сърбомани.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Сушица като българско село.[6]

Според преброяването от 2002 година Сушица има 13 жители – 12 македонци и 1 сърбин.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Сушица

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 94-95.
  2. Бродско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 7 март 2014 г.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
  4. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  5. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.156-157.
  6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


     Портал „Македония“         Портал „Македония