Заград
- Вижте пояснителната страница за други значения на Заград.
| Заград Заград | |
| — село — | |
 | |
  Заград | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Брод |
| Географска област | Горно Поречие |
| Надм. височина | 868 m |
| Население | 58 души (2002) |
| Пощенски код | 6535 |
| Заград в Общомедия | |
Заград (на македонска литературна норма: Заград) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в областта Поречие на Мала река в подножието на Добра вода.
История
[редактиране | редактиране на кода]На километър източно от селото, над устието на Требовска река в Църнешница са остатъците от средновековната крепост Растеш.[1]
В обобщен списък (иджмал дефтер) на селищата във вилаета Пирлепе, обложени с данъка джизие, от 9 април 1636 година е записано село Загърче, с 11 джизие ханета, за което се предполага, че е идентично със Заград.[2]
В XIX век Заград е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Заград е населявано от 90 жители българи християни.[3]
Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Заград има 7 сръбски къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Заград има 96 българи патриаршисти сърбомани.[5]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Заград като българско село.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 17 македонци.[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 157.
- ↑ Турски извори за българската история, предговор и съставителство Е. Грозданова, Главно управление на архивите, София 2001, с. 32 (превод П. Груевски).
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 258.
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156-157. (на френски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 29 септември 2007
