Заград

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Заград.

Заград
Заград
— село —
Поглед на Заград.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.7544° с. ш. 21.0944° и. д.
Заград
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Брод
Географска област Горно Поречие
Надм. височина 868 m
Население (2002) 58 души
Пощенски код 6535
Заград в Общомедия

Заград (на македонска литературна норма: Заград) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Поречие на Мала река в подножието на Добра вода.

История[редактиране | редактиране на кода]

На километър източно от селото, над устието на Требовска река в Църнешница са остатъците от средновековната крепост Растеш.[1]

В XIX век Заград е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Заград е населявано от 90 жители българи християни.[2]

Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Заград има 7 сръбски къщи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Заград има 96 българи патриаршисти сърбомани.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Заград като българско село.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 17 македонци.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 157.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 258.
  3. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  4. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.156-157.
  5. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


     Портал „Македония“         Портал „Македония