Гюрчин Наумов
| Гюрчин Наумов | |
|---|---|
| български революционер | |
 |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал | |
| Гюрчин Наумов в Общомедия | |
Гюрчин Наумов Димов, наричан Пляка или Плякот[1], е български революционер, крушевски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Гюрчин Наумов е роден през 1851 година в Сланско, тогава в Османската империя. През 1896 година убива известния Мефаил ага, след което преминава в нелегалност, а през пролетта на 1897 година заминава за София.[2]
През 1900 година заедно с Йордан Пиперката става четник в четата на Мирче Ацев. Участва в разщиряването на революционната мрежа в Прилепския и Крушевския революционен район, както и в ликвидирането на мюсюлмански разбойници. От 3 март 1901 година е в новосъздадената Крушевска чета на Никола Русински, като остава в нея и след като тя е поета от Велко Марков през август 1901 година.[3]
При сражението в село Ракитница на 23 юли 1902 година войводата Веле Марков, както и по-голяма част от четата му загиват, като само Гюрчин Наумов и още трима четници успявят да пробият турската блокада.[4] На 30 юни 1902 година окръжният комитет в Битоля назначава Гюрчин Наумов за крушевски войвода.[5]
По време на Илинденско-Преображенското въстание участва в защитата на Крушевската република.[6] След въстанието остава в Крушевско, където се включва в борбата срещу гръцката и сръбската пропаганда.
На 23 септември 1904 г.[7] при сражение с турски аскер Гюрчин Наумов е убит.[8][9][10] Синът му Дуко Георгиев се изселва на 7-годишна възраст в София, където живее и завършва основното си образование. През 1913 година емигрира в Ранкин, САЩ, където по-късно председателства МПО „Независимост“ и е делегат на четвъртия конгрес на организацията.[11]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 79.
- ↑ Трајановски, Александар. Војводата Ѓурчин Наумов-Пљакот, Гласник на Институтот за нацинална историја, год. 51, бр.1, Скопје, 2007, с. 52.
- ↑ Киров - Майски, Никола. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, Печ. Стопанско развитие, 1935. с. 17.
- ↑ Киров - Майски, Никола. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, Печ. Стопанско развитие, 1935. с. 23.
- ↑ Киров - Майски, Никола. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, Печ. Стопанско развитие, 1935. с. 26.
- ↑ Киров - Майски, Никола. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, Печ. Стопанско развитие, 1935. с. 33.
- ↑ Като дати на убийството на Гюрчин Наумов се посочват още 5, 16, 23 и 25 октомври – Трајановски, А., пос. съч, с. 63
- ↑ Сайт на Македонския научен институт
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 114.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 321-322.
- ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 389.
Портал „