Гюрчин Наумов
| Гюрчин Наумов | |
|---|---|
| Български революционер | |
 |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал | |
| Гюрчин Наумов в Общомедия | |
Гюрчин Наумов Димов, наричан Пляка или Плякот[1], е български революционер, Крушевски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Гюрчин Наумов е роден през 1851 година в Сланско, тогава в Османската империя. През 1896 година убива известния Мефаил ага, след което преминава в нелегалност, а през пролетта на 1897 година заминава за София.[2]
През 1900 година заедно с Йордан Пиперката става четник в четата на Мирче Ацев. Участва в разщиряването на революционната мрежа в Прилепско и Крушовско, както и в ликвидирането на мюсюлмански разбойници. През 1901 година за кратко е в четата на Никола Русински, а от 29 август 1901 до 23 юли 1902 година - в четата на крушевския войвода Велко Марков.
При сражението в село Ракитница на 23 юли 1902 г. войводата Веле Марков, както и по-голяма част от четата му загиват, като само Гюрчин Наумов и още трима четници успявят да пробият турската блокада. На 30 юни 1902 година окръжният комитет в Битоля назначава Гюрчин Наумов за крушевски войвода.
По време на Илинденско-Преображенското въстание участва в защитата на Крушевската република. След въстанието остава в Крушевско, където се включва в борбата срещу гръцката и сръбската пропаганда.
На 23 септември 1904 г.[3] при сражение с турски аскер Гюрчин Наумов е убит.[4][5] Синът му Дуко Георгиев се изселва на 7-годишна възраст в София, където живее и завършва основното си образование. През 1913 година емигрира в Ранкин, САЩ, където по-късно председателства МПО „Независимост“ и е делегат на четвъртия конгрес на организацията[6].
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.79
- ↑ Трајановски, Александар. Војводата Ѓурчин Наумов-Пљакот, Гласник на Институтот за нацинална историја, год. 51, бр.1, Скопје, 2007, с. 52.
- ↑ Като дати на убийството на Гюрчин Наумов се посочват още 5, 16, 23 и 25 октомври – Трајановски, А., пос. съч, с. 63
- ↑ Сайт на Македонския научен институт
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 114.
- ↑ Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр.389.
Портал „
