Латово
|
Латово Латово |
|
|---|---|
| — село — | |
 Поглед на Латово |
|
  Латово |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Брод |
| Географска област | Долно Кичево |
| Надм. височина | 593 m |
| Население | 85 души (2002) |
| Пощенски код | 6530 |
| Латово в Общомедия | |
Латово (на македонска литературна норма: Латово) е село, в община Брод (Македонски Брод).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се разположено в областта Долно Кичево на десния бряг на Треска (Голема) в пролома на реката между Песяк и Бушева планина.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Латово е село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Латово (Latovo) е посочено като село с 28 домакинства със 120 жители българи.[1] Църквата „Света Богородица“ е от 1881 година.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. селото е населявано от 400 жители, всички българи.[3]
Цялото население на Латово е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Латово има 480 българи екзархисти.[4]
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Латово[5]:
| Домакинства | Гурбетчии | Грамотни | Неграмотни | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| мъже | жени | общо | мъже | жени | общо | ||
| 51 | 55 | 71 | 13 | 84 | 83 | 116 | 199 |
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Латово като българско село.[6]
В 1938 година е построен манастирът „Свети Петър и Павел“, но по-късно е запуснат.[2]
Според преброяването от 2002 година Латово има 85 жители македонци.[7]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Латово
Александър Атанасов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Юруков[8] и на Панчо Константинов[9]- Иван Василев (Йонче), български революционер, член на ВМОРО;
- Захарий Димитров, македоно-одрински опълченец, обществен деец
- Мисайле Гюрчинов Лазоров, български революционер от ВМОРО, районен началник на Рабетинкол след Илинденското въстание
- Михаил Йосифов, български революционер от ВМОРО
Мицко Кръстев (Латовски) (1855 – 1909), ренегат от ВМОРО и сърбомански войвода- Траян Костадинов Вълканов, български революционер от ВМОРО[10]
- Цветко Георгиев, български опълченец, V опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[11]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 92-93.
- ↑ а б Бродско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 7 март 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.154-155.
- ↑ Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.42
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 38.
Портал „