Брезница (община Брод)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Брезница.

Брезница
Брезница
— село —
Населбата Брезничка под селото Брезница.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.7367° с. ш. 21.2264° и. д.
Брезница
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Брод
Географска област Горно Поречие
Площ 30,8 km²
Надм. височина 1143 m
Население 7 души (2002)
Пощенски код 6535
Брезница в Общомедия

Брезница (изписване до 1945 година Брѣзница; на македонска литературна норма: Брезница) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Горно Поречие.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Брезница е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Брезница (Breznitza) е посочено като село с 16 домакинства с 62 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Брезница е населявано от 280 жители българи християни.[2]

Църквата „Свети Никола“ е от 1901 година.[3]

Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Брезница има 41 сръбски къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Брезница има 240 българи патриаршисти сърбомани.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Брезница като българско село.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 7 жители македонци.[7]

Между 2000 и 2003 година край Брезница е преместена средновековната църква „Въведение Богородично“ от потопеното под язовира Козяк Здуние.[8]

В селото има и църква „Успение Богородично“.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 94-95.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 258.
  3. а б Бродско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 7 март 2014 г.
  4. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  5. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.154-155.
  6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  8. Велев, Илија. Средновековната духовна и книжевна традиција во Поречието, во: Луческа, Ели, Звонко Димоски, уредници. Сто години от раѓането на Јозеф Обрембски. Прилеп-Poznan, Институт за старословенска култура - Прилеп, Инсититут за словенска филологија УАМ - Познањ, 2013. с. 71. Посетен на 6 март 2014 г.


     Портал „Македония“         Портал „Македония