Долно Ботуше

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Долно Ботуше
Долно Ботушје
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.7242° с. ш. 21.0972° и. д.
Долно Ботуше
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Брод
Географска област Горно Поречие
Надм. височина 872 m
Население 34 души (2002)
Долно Ботуше в Общомедия

Долно Ботуше или Долно Ботушие (среща се и днес неправилното изписване Ботушье, на македонска литературна норма: Долно Ботушје) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Поречие в източните склонове на планината Добра вода.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Долно Ботуше е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Бетуше (Горно и Долно) (Bétouché) е посочено като село с 26 домакинства със 108 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Ботушье (Горно и Долно) е населявано от 410 жители българи християни.[2]

Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Ботуше има 46 сръбски къщи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ботуше (Горно и Долно) има 400 българи патриаршисти сърбомани.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Църквата „Свети Никола“ („Свети Йоан“) е от 1915 година.[5]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Ботуше (Горно и Долно) като българско село.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 34 жители македонци.[7]

В селото има манастир „Успение Богородично“.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 94-95.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 258.
  3. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  4. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.154-155.
  5. а б Бродско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 7 март 2014 г.
  6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


     Портал „Македония“         Портал „Македония