Ижище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ижище
Ижиште
— село —
Selo Izista.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.4883° с. ш. 21.0858° и. д.
Ижище
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Брод
Географска област Долно Кичево
Надм. височина 660 m
Население 63 души (2002)
Пощенски код 6539
Ижище в Общомедия

Ижище или Ижища (на македонска литературна норма: Ижиште) е село, в община Брод (Македонски Брод).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Долно Кичево на левия бряг на Треска (Голема) в подножието на планината Песяк.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Никола“ в Ижище е поствизантийска, изградена или възобновена и изписана в 1692 година.[1][2]

В XIX век Ижище е село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Ижища (Ijischta) е посочено като село с 22 домакинства с 86 жители българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Ижища е населявано от 210 жители българи християни.[4]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ижища има 240 българи екзархисти.[5]

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Ижища:[6]

Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни
мъже жени общо мъже жени общо
37 48 34 0 34 65 112 177

При избухването на Балканската война 1 човек от Ижища е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Ижища като българско село.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 63 жители.[9]

Националност Всичко
македонци 10
албанци 0
турци 53
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Ижище
Починали в Ижище
  • Flag of Serbia.svg Мицко Кръстев (Мицко Латовски) (1855 – 1909), ренегат от ВМОРО и сърбомански войвода

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Велев, Илија. Средновековната духовна и книжевна традиција во Поречието, во: Луческа, Ели, Звонко Димоски, уредници. Сто години от раѓането на Јозеф Обрембски. Прилеп-Poznan, Институт за старословенска култура - Прилеп, Инсититут за словенска филологија УАМ - Познањ, 2013. с. 71. Посетен на 6 март 2014 г.
  2. Бродско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 6 март 2014 г. Архив на оригинала от 2012-06-14 в Wayback Machine.
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 92-93.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
  6. Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 849.
  8. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  9. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  10. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
  11. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 163.


     Портал „Македония“         Портал „Македония