Горни Манастирец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Горни Манастирец
Горни Манастирец
— село —
Къщи в Горни Манастирец.
Къщи в Горни Манастирец.
North Macedonia relief location map.jpg
41.6239° с. ш. 21.1883° и. д.
Горни Манастирец
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Брод
Географска област Долно Поречие
Надм. височина 774 m
Население (2002) 19 души
Пощенски код 6533
Горни Манастирец в Общомедия

Горни Манастирец или Горно Манастирец (среща се и формата Монастирец, на македонска литературна норма: Горни Манастирец) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Поречие на левия бряг на Треска (Голема). Край селото е разположен Поречкият манастир.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Горни Манастирец е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Манастирец (Горни и Долни) (Manastiretz) е посочено като село с 28 домакинства със 120 жители българи.[1]

Църквата в Горни Манастирец, надгробният паметник е на сръбски.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Манастирец (Горни и Долни) е населявано от 410 жители българи християни.[2]

Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Манастирац има 67 сръбски къщи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Монастирец (Горни и Долни) има 480 българи патриаршисти сърбомани и в селото работи сръбско училище.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Манастирец (Горни и Долни) като българско село.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 19 жители македонци.[6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Горни Манастирец
  • Flag of Serbia.svg Кръсте, свещеник от Горни или Долни Манастирец, деец на сръбската пропаганда в 1911 година, с месечна сръбска заплата четири лири[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Марко Дабев, български революционер, войвода на първата чета на ВМОРО в Поречието през лятото на 1903 година, роден в Горни или Долни Манастирец[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 94-95.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
  3. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  4. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.156-157.
  5. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  7. Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2.
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 40.


     Портал „Македония“         Портал „Македония