Горни Манастирец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Горни Манастирец
Горни Манастирец
— село —
Къщи в Горни Манастирец
Къщи в Горни Манастирец
41.6239° с. ш. 21.1883° и. д.
Горни Манастирец
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаБрод
Географска областДолно Поречие
Надм. височина774 m
Население19 души (2002)
Пощенски код6533
Горни Манастирец в Общомедия

Горни Манастирец или Горно Манастирец (среща се и формата Монастирец, на македонска литературна норма: Горни Манастирец) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Поречие на левия бряг на Треска (Голема). Край селото е разположен Поречкият манастир.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Горни Манастирец е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Манастирец (Горни и Долни) (Manastiretz) е посочено като село с 28 домакинства със 120 жители българи.[1]

Църквата „Света Богородица“ в Горни Манастирец, надгробният паметник е на сръбски.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Манастирец (Горни и Долни) е населявано от 410 жители българи християни.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Манастирец е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 50 къщи.[3]

Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Манастирац има 67 сръбски къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Монастирец (Горни и Долни) има 480 българи патриаршисти сърбомани и в селото работи сръбско училище.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Манастирец (Горни и Долни) като българско село.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 19 жители македонци.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Горни Манастирец
  • Кръсте, свещеник от Горни или Долни Манастирец, деец на сръбската пропаганда в 1911 година, с месечна сръбска заплата четири лири[8]
  • Марко Дабев, български революционер

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 94-95.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 36. (на македонска литературна норма)
  4. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156-157. (на френски)
  6. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-28 
  8. Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2.