Растеш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Растеш
Растеш
— село —
Селски къщи в Растеш
Селски къщи в Растеш
North Macedonia relief location map.jpg
41.7467° с. ш. 21.1036° и. д.
Растеш
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Брод
Географска област Горно Поречие
Надм. височина 817 m
Население 58 души (2002)
Пощенски код 6535
Растеш в Общомедия

Растеш (на македонска литературна норма: Растеш) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Поречие на Мала река.

История[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на Гоце Делчев в селото.

На километър северно от селото, над устието на Требовска река в Църнешница са остатъците от средновековната крепост Кула.[1]

Църквата „Света Богородица“ е средновековна, но не е известно времето на първоначалното ѝ изграждане.[2]

В XIX век Растеш е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Растеш (Rastèche) е посочено като село с 13 домакинства с 68 жители българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Растеш е населявано от 245 жители българи християни.[4]

Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Растеш има 36 сръбски къщи.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Растеш има 240 българи патриаршисти сърбомани.[6]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Църквата „Свети Йоан“ е от 1920, а „Свети Никола“ – от 1925 година.[7]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Растеш като българско село.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 58 жители – 57 македонци и 1 сърбин.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 157.
  2. Велев, Илија. Средновековната духовна и книжевна традиција во Поречието, во: Луческа, Ели, Звонко Димоски, уредници. Сто години от раѓането на Јозеф Обрембски. Прилеп-Poznan, Институт за старословенска култура - Прилеп, Инсититут за словенска филологија УАМ - Познањ, 2013. с. 74. Посетен на 7 март 2014 г.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 94-95.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 258.
  5. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  6. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.156-157.
  7. Бродско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 7 март 2014 г.
  8. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


     Портал „Македония“         Портал „Македония