Томино село

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Томино село
Томино Село
— село —
Църквата „Св. св. Константин и Елена“
Църквата „Св. св. Константин и Елена“
Macedonia relief location map.jpg
41.6297° с. ш. 21.1506° и. д.
Томино село
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Югозападен
Община Брод
Географска област Долно Поречие
Надм. височина 830 m
Население (2002) 36 души
Пощенски код 6533
Томино село в Общомедия

Томино село (на македонска литературна норма: Томино Село) е село в Република Македония, в община Брод (Македонски Брод).

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се в областта Поречие в източното подножие на планината Добра вода.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Св. св. Константин и Елена“ е от 1831 година.[1]

В 19 век Томино село е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Томино село (Tomino-sélo) е посочено като село с 22 домакинства с 90 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Томино село е населявано от 320 жители българи християни.[3]

Разрушена къща в селото.

Цялото село в началото на 20 век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Томино село има 52 сръбски къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Томино село има 320 българи патриаршисти сърбомани и в селото работи сръбско училище.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Томино село като българско село.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 44 жители македонци.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Томино село
  • Сърбия Захарий, свещеник, деец на сръбската пропаганда в 1911 година, с месечна сръбска заплата две лири[8]
  • Сърбия Харитон, свещеник, деец на сръбската пропаганда в 1911 година, с месечна сръбска заплата две лири[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бродско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 7 март 2014 г.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 94-95.
  3. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.258.
  4. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  5. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.156-157.
  6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  8. Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2.
  9. Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2.


Населени места в Община Брод (Македонски Брод)
Брод (Македонски Брод) | Белица | Бенче | Битово | Близанско | Брезница | Брест | Вир | Вълче | Горни Манастирец | Горно Ботуше | Горно Круше | Грешница | Девич | Долни Манастирец | Долно Ботуше | Долно Круше | Драгов дол | Дреново | Заград | Звечан | Здуние | Зъркле | Ижище | Инче | Калугерец | Ковач | Ковче | Косово | Крапа | Латово | Локвица | Лубще | Могилец | Модрище | Ореховец | Рамне | Растеш | Русяци | Самоков | Сланско | Слатина | Старо село | Суходол | Сушица | Тажево | Томино село | Тополница | Требино | Требовле | Црешнево

Исторически села: Барбарас | Бракяни

     Портал „Македония“         Портал „Македония