Калугерец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Калугерец
Калуѓерец
— село —
Параклисът „Света Неделя“
Параклисът „Света Неделя“
41.6608° с. ш. 21.2411° и. д.
Калугерец
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаБрод
Географска областДолно Поречие
Надм. височина550 m
Население47 души (2002)
Пощенски код6535
Калугерец в Общомедия

Калугерец (на македонска литературна норма: Калуѓерец) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Поречие на десния бряг на Треска (Голема).

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Калугерец е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Калугерец (Kalouguéretz) е посочено като село с 14 домакинства с 67 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Калугерец е населявано от 180 жители българи християни.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Калугерец е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 30 къщи.[3]

Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Калугерац има 26 сръбски къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Калугерец има 160 българи патриаршисти сърбомани.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Църквата „Свети Никола“ е изградена в 1920 година.[6]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Калугерец като българско село.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 47 жители – 46 македонци и 1 друг.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 94-95.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 258.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 36. (на македонска литературна норма)
  4. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
  6. Бродско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2012-06-14. Посетен на 7 март 2014 г.
  7. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-28