Црешнево (община Брод)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за поречкото село. За велешкото вижте Црешнево (община Чашка). За селото в България вижте Црешново.

Црешнево
Црешнево
— село —
Църквата „Свети Никола“
Църквата „Свети Никола“
North Macedonia relief location map.jpg
41.6453° с. ш. 21.2842° и. д.
Црешнево
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Брод
Географска област Долно Поречие
Надм. височина 840 m
Население (2002) 169 души
Пощенски код 6533
Црешнево в Общомедия

Црешнево (на македонска литературна норма: Црешнево) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се в областта Поречие в западното подножие на планината Даутица.

История[редактиране | редактиране на кода]

Старата църква „Свети Спас“

В XIX век, независимо, че географски принадлежи на Поречието, Црешнево административно е част от Прилепска каза на Османската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Крапа е посочено два пъти - веднъж като част от Прилепска каза под името Црешново (Tzreschnovo) като село с 45 домакинства и 188 жители българи и втори път като част от Кичевска каза под името Тършнево (Tarschnévo) с 35 домакинства и 138 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Црешново е населявано от 505 жители българи християни.[2]

Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Црешнево има 65 сръбски къщи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Црешнео има 640 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционира сръбско училище.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Црешнево като българско село.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 169 жители – 168 македонци и 1 сърбин.[6]

В Црешнево има три църкви – „Възнесение Господне“ („Свети Спас“) от 1898 година, манастирската „Света Троица“ и „Свети Никола“, чийто темелен камък е поставен на 5 август 2000 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.[7] „Свети Никола“ е изградена върху основите на стара средновековна църква, която според запазените фрагменти от стенописи е от ХVІ век.[8]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Црешнево
  • Flag of Serbia.svg Димитър, деец на сръбската въоръжена пропаганда, четник в първата поречка сърбоманска чета през март 1904 г.,[9] в 1911 година с месечна сръбска заплата две лири[10]
  • Flag of Serbia.svg Димо, свещеник, деец на сръбската пропаганда в 1911 година, с месечна сръбска заплата две и половина лири[11]
  • Flag of Serbia.svg Иван, свещеник, деец на сръбската пропаганда в 1911 година, с месечна сръбска заплата две лири[12]
  • Flag of Serbia.svg Йован Црешневец (Јован Црешњевац), деец на сръбската пропаганда, убит на 8/26 авгурст 1914 г. при Скачинци[13]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 74-75 и 94-95.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
  3. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  4. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.150-151.
  5. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  7. Бродско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 7 март 2014 г.
  8. Велев, Илија. Средновековната духовна и книжевна традиција во Поречието, во: Луческа, Ели, Звонко Димоски, уредници. Сто години от раѓането на Јозеф Обрембски. Прилеп-Poznan, Институт за старословенска култура - Прилеп, Инсититут за словенска филологија УАМ - Познањ, 2013. с. 75. Посетен на 7 март 2014 г.
  9. Божовић, Григорије. Чудесни кутови (Путописна проза). Изабрао и приредио Гоjко Тешић. Београд, Јединство, 1990. с. 140.
  10. Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2.
  11. Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2.
  12. Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2.
  13. Трбић, Василије. Мемоари. Казивања и доживљаји војводе велешког. Књига друга. Београд, 1996. с. 43.


     Портал „Македония“         Портал „Македония