Црешнево (община Брод)
Тази статия е за поречкото село. За велешкото вижте Црешнево (община Чашка). За селото в България вижте Црешново.
|
Црешнево Црешнево |
|
|---|---|
| — село — | |
 Църквата „Свети Никола“ |
|
  Црешнево |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Брод |
| Географска област | Долно Поречие |
| Надм. височина | 840 m |
| Население | 169 души (2002) |
| Пощенски код | 6533 |
| Црешнево в Общомедия | |
Црешнево (на македонска литературна норма: Црешнево) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).
География[редактиране | редактиране на кода]
Намира се в областта Поречие в западното подножие на планината Даутица.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век, независимо, че географски принадлежи на Поречието, Црешнево административно е част от Прилепска каза на Османската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Крапа е посочено два пъти - веднъж като част от Прилепска каза под името Црешново (Tzreschnovo) като село с 45 домакинства и 188 жители българи и втори път като част от Кичевска каза под името Тършнево (Tarschnévo) с 35 домакинства и 138 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Црешново е населявано от 505 жители българи християни.[2]
Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Црешнево има 65 сръбски къщи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Црешнео има 640 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционира сръбско училище.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Црешнево като българско село.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 169 жители – 168 македонци и 1 сърбин.[6]
В Црешнево има три църкви – „Възнесение Господне“ („Свети Спас“) от 1898 година, манастирската „Света Троица“ и „Свети Никола“, чийто темелен камък е поставен на 5 август 2000 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.[7] „Свети Никола“ е изградена върху основите на стара средновековна църква, която според запазените фрагменти от стенописи е от ХVІ век.[8]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Црешнево
Димитър, деец на сръбската въоръжена пропаганда, четник в първата поречка сърбоманска чета през март 1904 г.,[9] в 1911 година с месечна сръбска заплата две лири[10]- Димо, свещеник, деец на сръбската пропаганда в 1911 година, с месечна сръбска заплата две и половина лири[11]
- Иван, свещеник, деец на сръбската пропаганда в 1911 година, с месечна сръбска заплата две лири[12]
- Йован Црешневец (Јован Црешњевац), деец на сръбската пропаганда, убит на 8/26 авгурст 1914 г. при Скачинци[13]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 74-75 и 94-95.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.150-151.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Бродско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 7 март 2014 г.
- ↑ Велев, Илија. Средновековната духовна и книжевна традиција во Поречието, во: Луческа, Ели, Звонко Димоски, уредници. Сто години от раѓането на Јозеф Обрембски. Прилеп-Poznan, Институт за старословенска култура - Прилеп, Инсититут за словенска филологија УАМ - Познањ, 2013. с. 75. Посетен на 7 март 2014 г.
- ↑ Божовић, Григорије. Чудесни кутови (Путописна проза). Изабрао и приредио Гоjко Тешић. Београд, Јединство, 1990. с. 140.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2.
- ↑ Трбић, Василије. Мемоари. Казивања и доживљаји војводе велешког. Књига друга. Београд, 1996. с. 43.
Портал „