Ковач (община Брод)
Вижте пояснителната страница за други значения на Ковач.
|
Ковач Ковач |
|
|---|---|
| — село — | |
 |
|
  Ковач |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Брод |
| Географска област | Горно Поречие |
| Надм. височина | 660 m |
| Население (2002) | 54 души |
| Пощенски код | 6535 |
| Ковач в Общомедия | |
Ковач (на македонска литературна норма: Ковач) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в областта Поречие в източното подножие на планината Добра вода.
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Свети Атанасий“ е обновена или издигната в 1626[1] или в 1631 година.[2] Гробищната църква „Света Варвара“ също е от третото десетилетие на XVII век.[3] Разрушената църква „Свети Теодор“ също е била стара.[4] В 1802 година е изградена „Свети Йоан“, в 1891 – „Свети Атанасий“, а в 1934 година – „Свети Тодор“.[5]
В XIX век Ковач е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Ковач (Kovatch) е посочено като село с 25 домакинства със 122 жители българи.[6]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Коач е населявано от 240 жители българи християни.[7]
Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Ковач има 46 сръбски къщи.[8] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Коач има 400 българи патриаршисти сърбомани и в селото работи сръбско училище.[9]
При избухването на Балканската война 1 човек от Ковач е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[10]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Ковач като българско село.[11]
Според преброяването от 2002 година селото има 54 жители македонци.[12]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Велев, Илија. Средновековната духовна и книжевна традиција во Поречието, во: Луческа, Ели, Звонко Димоски, уредници. Сто години от раѓането на Јозеф Обрембски. Прилеп-Poznan, Институт за старословенска култура – Прилеп, Инсититут за словенска филологија УАМ – Познањ, 2013. с. 73. Посетен на 7 март 2014 г.
- ↑ Велев, Илија. Преглед на средновековни цркви и манастири во Македонија. Наша Книга, 1990. с. 25.
- ↑ Smiljanić, T. Kičevija. Naselja i poreklo stanovništva, SKA/Srpsi Etnografski Zbornik LI, Beograd 1935, 328.
- ↑ Велев, Илија. Преглед на средновековни цркви и манастири во Македонија. Наша Книга, 1990. с. 174.
- ↑ Бродско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 7 март 2014 г.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 94-95.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 258.
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, р.154-155.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 852.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
Портал „
