Ковач (община Брод)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ковач.

Ковач
Ковач
— село —
Сретсело во Ковач.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.6792° с. ш. 21.1322° и. д.
Ковач
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Брод
Географска област Горно Поречие
Надм. височина 660 m
Население (2002) 54 души
Пощенски код 6535
Ковач в Общомедия

Ковач (на македонска литературна норма: Ковач) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Поречие в източното подножие на планината Добра вода.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Атанасий“ е обновена или издигната в 1626[1] или в 1631 година.[2] Гробищната църква „Света Варвара“ също е от третото десетилетие на XVII век.[3] Разрушената църква „Свети Теодор“ също е била стара.[4] В 1802 година е изградена „Свети Йоан“, в 1891 – „Свети Атанасий“, а в 1934 година – „Свети Тодор“.[5]

В XIX век Ковач е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Ковач (Kovatch) е посочено като село с 25 домакинства със 122 жители българи.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Коач е населявано от 240 жители българи християни.[7]

Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Ковач има 46 сръбски къщи.[8] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Коач има 400 българи патриаршисти сърбомани и в селото работи сръбско училище.[9]

При избухването на Балканската война 1 човек от Ковач е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[10]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Ковач като българско село.[11]

Според преброяването от 2002 година селото има 54 жители македонци.[12]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Велев, Илија. Средновековната духовна и книжевна традиција во Поречието, во: Луческа, Ели, Звонко Димоски, уредници. Сто години от раѓането на Јозеф Обрембски. Прилеп-Poznan, Институт за старословенска култура – Прилеп, Инсититут за словенска филологија УАМ – Познањ, 2013. с. 73. Посетен на 7 март 2014 г.
  2. Велев, Илија. Преглед на средновековни цркви и манастири во Македонија. Наша Книга, 1990. с. 25.
  3. Smiljanić, T. Kičevija. Naselja i poreklo stanovništva, SKA/Srpsi Etnografski Zbornik LI, Beograd 1935, 328.
  4. Велев, Илија. Преглед на средновековни цркви и манастири во Македонија. Наша Книга, 1990. с. 174.
  5. Бродско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 7 март 2014 г.
  6. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 94-95.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 258.
  8. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  9. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, р.154-155.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 852.
  11. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  12. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


     Портал „Македония“         Портал „Македония