Русяци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Русяци
Русјаци
— село —
Паметник на загинали партизани край селото
Паметник на загинали партизани край селото
Macedonia relief location map.jpg
41.4992° с. ш. 21.1508° и. д.
Русяци
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Югозападен
Община Брод
Географска област Долно Кичево
Надм. височина 770 m
Население (2002) 43 души
Пощенски код 6530
Русяци в Общомедия

Русяци (на македонска литературна норма: Русјаци) е село, в община Брод (Македонски Брод).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Долно Кичево на левия бряг на Треска (Голема) в пролома на реката между Песяк и Бушева планина.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Пантелеймон“ е средновековна, но не е известно времето на първоначалното ѝ изграждане.[1][2][3] Според друг източник е от 1669 година.[4]

В XIX век Русяци е село в Кичевска Османската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Русяци (Roussiatzi) е посочено като село с 34 домакинства със 130 жители българи.[5] Църквата „Въведение Богородично“ е от 1873 година.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Русяци е населявано от 430 жители, всички българи.[6]

Цялото население на Русяци е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Русци има 440 българи екзархисти и функционира българско училище.[7]

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Русяци[8]:

Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни
мъже жени общо мъже жени общо
54 55 83 11 94 52 145 197

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Русяци като българско село.[9]

Според преброяването от 2002 година селото има 43 жители.[10]

Националност Всичко
македонци 42
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Русяци
  • Flag of Macedonia.svg Милосим Войнески (р.1959), политик от Република Македония, кмет на община Брод
Починали в Русяци
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Ангелов Христов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Радев - Пашата (1875 - 1907), български офицер и революционер, войвода на ВМОРО

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Велев, Илија. Средновековната духовна и книжевна традиција во Поречието, во: Луческа, Ели, Звонко Димоски, уредници. Сто години от раѓането на Јозеф Обрембски. Прилеп-Poznan, Институт за старословенска култура - Прилеп, Инсититут за словенска филологија УАМ - Познањ, 2013. с. 74. Посетен на 7 март 2014 г.
  2. Велев, Илија. Средновековната духовна и книжевна традиција во Поречието, во: Луческа, Ели, Звонко Димоски, уредници. Сто години от раѓането на Јозеф Обрембски. Прилеп-Poznan, Институт за старословенска култура – Прилеп, Инсититут за словенска филологија УАМ – Познањ, 2013. с. 73. Посетен на 7 март 2014 г.
  3. Велев, Илија. Преглед на средновековни цркви и манастири во Македонија. Наша Книга, 1990. с. 146.
  4. а б Бродско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 7 март 2014 г.
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 92-93.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
  7. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.156-157.
  8. Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
  9. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  11. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 448, л. 13


     Портал „Македония“         Портал „Македония