Близанско

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Близанско
Близанско
— село —
„Свети Архангел Михаил“
Свети Архангел Михаил
North Macedonia relief location map.jpg
41.7589° с. ш. 21.1628° и. д.
Близанско
СтранаFlag of North Macedonia.svg Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаБрод
Географска областГорно Поречие
Площ6,2 km²
Надм. височина455 m
Население37 души (2002)
Пощенски код6535
Близанско в Общомедия

Близанско (на македонска литературна норма: Близанско) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Горно Поречие на западния бряг на езерото Козяк.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селището е писмено упоменато в дарствен хрисовул, наречен Виргинска грамота, издадена от цар Константин Тих Асен. Тя е датирана към втората половина на XIII век. Близанско и редица други села са изброени или потвърдени като владение на манастира „Свети Георги Бързи“ на Виргинево бърдо при Скопие.[1]

В XIX век Близанско е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Близненско е населявано от 20 жители българи християни.[2]

Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Близанско има 6 сръбски къщи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Близнеско има 160 българи патриаршисти сърбомани.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Близанско чифлик като българско село.[5]

Църквата „Свети Архангел Михаил“ е от 1947 година.

Според преброяването от 2002 година селото има 37 жители – 36 македонци и 1 сърбин.[6]

Националност Всичко
македонци 36
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Виргинска грамота
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 258.
  3. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154 – 155. (на френски)
  5. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-29