Долно Круше
| Долно Круше Долно Крушје | |
| — село — | |
 | |
  Долно Круше | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Брод |
| Географска област | Долно Поречие |
| Надм. височина | 937 m |
| Население | 23 души (2002) |
| Пощенски код | 6533 |
| Долно Круше в Общомедия | |
Долно Круше или Долно Крушие (среща се и днес неправилното изписване Долно Крушье, на македонска литературна норма: Долно Крушје) е село в Северна Македония. То се намира в община Брод (Македонски Брод). Според преброяването от 2002 година в селото живеят 23 жители македонци.[1]
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в областта Поречие в източните склонове на планината Добра вода.
История[редактиране | редактиране на кода]
През XIX век Долно Круше е село в Поречка нахия на Кичевска каза в Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол през 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Круше (Горно и Долно) е посочено като село с 31 домакинства и 128 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Крушье (Горно и Долно) е населявано от 512 жители българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Круше е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 80 къщи.[4]
В началото на XX век цялото село е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Круше има 79 сръбски къщи. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Крушие (Горно и Долно) има 560 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционира сръбско училище.[5]
Църквата „Свети Никола“ („Света Богородица“) е построена през 1902 година.[6]
След Междусъюзническата война през 1913 година селото попада в границите на Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония през 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Долно Крушье като българско село.[7]
През 1935 година е изграден манастирът „Свети Илия“.[6]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Долно Круше
Антон Михайлов (Антониjе Михаjловић), четник в първата поречка сърбоманска чета през март 1904 г., от Горно или Долно Круше[8]- дякон Софроний, свещеник от Горно или Долно Круше, деец на сръбската пропаганда в 1911 година, с месечна сръбска заплата три лири[9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 27 септември 2007
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 94-95.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 36. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
- ↑ а б Бродско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2012-06-14. Посетен на 7 март 2014 г.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Божовић, Григорије. Чудесни кутови (Путописна проза). Изабрао и приредио Гоjко Тешић. Београд, Јединство, 1990. с. 140-141.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2.
