Локвица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Локвица.

Локвица
Локвица
— село —
Църквата „Свети Димитър“ в Локвица, 1872 г.
Църквата „Свети Димитър“ в Локвица, 1872 г.
Macedonia relief location map.jpg
41.5753° с. ш. 21.2758° и. д.
Локвица
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Югозападен
Община Брод
Географска област Долно Поречие
Надм. височина 973 m
Население (2002) 99 души
Пощенски код 6530
Локвица в Общомедия

Ло̀квица (на македонска литературна норма: Локвица) е село, в община Брод (Македонски Брод).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в историко-географската област Поречие в югозападните склонове на планината Даутица.

История[редактиране | редактиране на кода]

Къщи в Локвица, на заден план Даутица.

Църквата „Свети Атанасий“ е средновековна, но не е известно времето на първоначалното ѝ изграждане.[1]

В 19 век Локвица е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Димитър“ е изградена в 1872 година.[2] В нея работи Стойче Станков.[3]

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Локвища (Lokvischta) е посочено като село със 154 домакинства с 330 жители българи и 200 мюсюлмани.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. селото е населявано от 840 жители българи християни.[5]

Къщи в Локвица.

В началото на 20 век Локвица е българско село в сърбоманската област Поречие, което остава под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Локвица има 136 българи екзархисти.[6] Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки обаче в 1904 година в Локвица има 35 сръбски къщи.[7]

В 1911 година сръбската пропаганда се опитва да привлече локвичани на своя страна, за да ликвидира последното гнездо на българщината в Поречието и обещава на четници и свещеници месечни сръбски заплати: на войводата Арсо Локвички три лири, на Йован три лири, на Ставре три лири, на Дамян две лири, на Мицко една лира, на Павле три лири, на отец Димитрий три лири.[8]

Според рапорт на дебърския митрополит Козма в края на 1912 или началото на 1913 година сръбските власти подлагат на репресии местния български свещеник Димитрий, когото изгонват от селото заради отказа му да се признае за подведомствен на сръбския владика Варнава. [9] След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

След края на Първата световна война 18 бежанци от Локвица са настанени в Жедненска община, Радомирско.[10]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Локвица като българско село.[11]

Според преброяването от 2002 година Локвица има 99 жители македонци.[12]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Локвица
  • България Арсо Локвички (1870 - 1923), български революционер
  • Република Македония Гоце Маркоски (р.1966), политик от Република Македония, депутат от ВМРО-ДПМНЕ
  • България Отец Димитър, български революционер, член на ВМОРО[13]
  • България Иван Йосеф, български революционер, член на ВМОРО[13]
  • Сърбия Милан, деец на сръбската въоръжена пропаганда в 1911 година, с месечна сръбска заплата две лири и половина[14]
  • Сърбия Павле Наумоски (1885 - 1961), духовник

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Велев, Илија. Средновековната духовна и книжевна традиција во Поречието, во: Луческа, Ели, Звонко Димоски, уредници. Сто години от раѓането на Јозеф Обрембски. Прилеп-Poznan, Институт за старословенска култура - Прилеп, Инсититут за словенска филологија УАМ - Познањ, 2013. с. 74. Посетен на 7 март 2014 г.
  2. Бродско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 7 март 2014 г.
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 177.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 96-97.
  5. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.257.
  6. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.154-155.
  7. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  8. Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2.
  9. Последните български владици в Македония, съставител Лизбет Любенова, София 2012, с. 111.
  10. ДА-Перник, фонд 315K, опис 1, а.е. 2, л. 308-310.
  11. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  12. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  13. а б Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 95.
  14. Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2.


Населени места в Община Брод (Македонски Брод)
Брод (Македонски Брод) | Белица | Бенче | Битово | Близанско | Брезница | Брест | Вир | Вълче | Горни Манастирец | Горно Ботуше | Горно Круше | Грешница | Девич | Долни Манастирец | Долно Ботуше | Долно Круше | Драгов дол | Дреново | Заград | Звечан | Здуние | Зъркле | Ижище | Инче | Калугерец | Ковач | Ковче | Косово | Крапа | Латово | Локвица | Лубще | Могилец | Модрище | Ореховец | Рамне | Растеш | Русяци | Самоков | Сланско | Слатина | Старо село | Суходол | Сушица | Тажево | Томино село | Тополница | Требино | Требовле | Црешнево

Исторически села: Барбарас | Бракяни

     Портал „Македония“         Портал „Македония