Локвица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Локвица.

Локвица
Локвица
— село —
Църквата „Свети Димитър“ в Локвица, 1872 г.
Църквата „Свети Димитър“ в Локвица, 1872 г.
North Macedonia relief location map.jpg
41.5753° с. ш. 21.2758° и. д.
Локвица
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Брод
Географска област Долно Поречие
Надм. височина 973 m
Население 99 души (2002)
Пощенски код 6530
Локвица в Общомедия

Ло̀квица (на македонска литературна норма: Локвица) е село, в община Брод (Македонски Брод).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в историко-географската област Поречие в югозападните склонове на планината Даутица.

История[редактиране | редактиране на кода]

Къщи в Локвица, на заден план Даутица.

Църквата „Свети Атанасий“ е средновековна, но не е известно времето на първоначалното ѝ изграждане.[1]

В XIX век Локвица е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Димитър“ е изградена в 1872 година.[2] В нея работи Стойче Станков.[3]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Локвища (Lokvischta) е посочено като село със 154 домакинства с 330 жители българи и 200 мюсюлмани.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 840 жители българи християни.[5] Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Локвица има 45 български къщи.[6]

Къщи в Локвица.

В началото на XX век Локвица е българско село в сърбоманската област Поречие, което остава под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Локвица има 136 българи екзархисти.[7] Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки обаче в 1904 година в Локвица има 35 сръбски къщи.[8]

В 1911 година сръбската пропаганда се опитва да привлече локвичани на своя страна, за да ликвидира последното гнездо на българщината в Поречието и обещава на четници и свещеници месечни сръбски заплати: на войводата Арсо Локвички три лири, на Йован три лири, на Ставре три лири, на Дамян две лири, на Мицко една лира, на Павле три лири, на отец Димитрий три лири.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Локвица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

Според рапорт на дебърския митрополит Козма в края на 1912 или началото на 1913 година сръбските власти подлагат на репресии местния български свещеник Димитрий, когото изгонват от селото заради отказа му да се признае за подведомствен на сръбския владика Варнава.[11] След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

След края на Първата световна война 18 бежанци от Локвица са настанени в Жедненска община, Радомирско.[12]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Локвица като българско село.[13]

Според преброяването от 2002 година Локвица има 99 жители македонци.[14]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Локвица
  • Flag of Bulgaria.svg Арсо Локвички (1870 – 1923), български революционер
  • Flag of Macedonia.svg Гоце Маркоски (р.1966), политик от Северна Македония, депутат от ВМРО-ДПМНЕ
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър, български свещеник и революционер, член на ВМОРО[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Йовев, български революционер, член на ВМОРО, войвода на чета в поречко през 1906 година[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Йосев, български революционер, член на ВМОРО[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Йован Стойков Браянов, български революционер от ВМОРО[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Йонче Дуков Кузманов (1877 - ?), български революционер от ВМОРО, куриер на Гюрчин Наумов[18]
  • Flag of Serbia.svg Милан, деец на сръбската въоръжена пропаганда в 1911 година, с месечна сръбска заплата две лири и половина[9]
  • Flag of Serbia.svg Павле Наумоски (1885 – 1961), духовник
  • Flag of Bulgaria.svg Петре Локвенец, български революционер, в 1869 година е член на Крушевската конспирация на Иван Шумков[19]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Велев, Илија. Средновековната духовна и книжевна традиција во Поречието, во: Луческа, Ели, Звонко Димоски, уредници. Сто години от раѓането на Јозеф Обрембски. Прилеп-Poznan, Институт за старословенска култура - Прилеп, Инсититут за словенска филологија УАМ - Познањ, 2013. с. 74. Посетен на 7 март 2014 г.
  2. Бродско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 7 март 2014 г. Архив на оригинала от 2012-06-14 в Wayback Machine.
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 177.
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 96-97.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
  6. Киров - Майски, Никола. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, Печ. Стопанско развитие, 1935. с. 18.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
  8. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  9. а б Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 860.
  11. Последните български владици в Македония, съставител Лизбет Любенова, София 2012, с. 111.
  12. ДА-Перник, фонд 315K, опис 1, а.е. 2, л. 308-310.
  13. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  14. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  15. а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 95.
  16. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.48
  17. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  18. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 1355.
  19. Майски, Н. К. Първитѣ бунтарски наченки в гр. Крушово. // Илюстрация Илиндень IV (9 (39). София, Издание на Илинденската Организация, Май 1932. с. 10.


     Портал „Македония“         Портал „Македония