Иван Шумков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Шумков
български революционер и просветен деец

Роден
Починал
1913 г. (74 г.)

Образование Атински университет
Иван Шумков в Общомедия

Иван (Стойко) Божинов Шумков е български революционер, деец за църковна независимост, учител, писател и преводач от ранното Българско Възраждане в Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1838 година в кичевското село Цер. Остава без баща и майка му се омъжва повторно в съседното село Вранещица. От 1846 до 1854 година учи в Белград, Сърбия, където живее при роднини, а после в Свищов и Лом, където учител му е Кръстьо Пишурка.[1] При избухването на Кримската война в 1853 година едва 15-годишен постъпва доброволец в руската армия. След края на войната в 1856 година остава във Влашко и работи в кантората на Евлогий Георгиев в Галац. На следната 1857 година с негова финансова помощ заминава да учи в Атина, където в 1860 година завършва гимназия, а после две години учи в Атинския университет.

Завръща се в Македония и от 1862 до 1868 година е учител по гръцки в Крушево. В 1864 година е в основата на отварянето на българско училище в града, а в 1868 година и на построяването на българската църква „Успение на Пресвета Богородица“. В същата година пътува из Румъния и Русия, за да събира средства за нея, да я снабди с богослужебни книги и църковни принадлежности. На път към Крушево, в село Бунево, Златишко, Шумков се среща с Васил Левски. След завръщането си от 1869 до 1874 година е български учител в Крушево. В 1868 – 1869 година в Крушево е начело на революционната група.[2] В Крушево заедно с Михаил Костенцев прогонват дошлия да служи в местния манастир гръцки владика Мелетий Преспански и Охридски.[3]

В 1871 година Иван Шумков участва в дейността на първия български учителски събор в Прилеп.[4]

От 1874 до 1876 година е български учител в Солун.[5]

При избухването на Руско-турската война в 1877 година бяга в Гърция. Връща се с разузнавателна мисия в полза на руското правителство в Цариград и Одрин, но е разкрит и арестуван. Заточен е в Кайро, но през май 1878 година успява да избяга, връща се за кратко в Крушево и после се установява в Свободна България. От 1878 до 1880 година е поддиректор на Народната библиотека,[6] а след това три години от 1880 до 1883 година е член на Софийския окръжен съд. В 1883 година преподава гръцки и френски език в Петропавловската семинария в Лясковския манастир.

В Княжество България превежда и написва 14 съчинения. Редактор е на вестник „Юнак“. Автор е на „Жалостна книжка по делбата на Македония“ (1895), автобиографичните „Патриотически и насърчителни разкази“ (1907) и други.[7]

Умира на Велики петък в 1913 година. Шумков е баща на Спас Шумков и Станислав Шумков.[8]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Неизвестната история на една известна фамилия. // Посетен на 16 януари 2015.
  2. Майски, Н. К. Първитѣ бунтарски наченки в гр. Крушово. // Илюстрация Илиндень IV (9 (39). София, Май 1932. с. 9 - 10.
  3. Костенцева, Райна. История на моя род. София, „Везни“, брой 3 – 4, 2000. с. 41.
  4. Шумков, Станислав. Бъдещето на Балканските държави. Бургас, ИГ „Делфин Прес“ ЛТД, 1991, Послеслов от Калина Шумкова. с. 157.
  5. Гоце, Славе. „Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец 1860 – 1912“. Издателство на Отечествения фронт София, 1988, стр.50.
  6. БГ наука.
  7. Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996, стр. 534 – 535.
  8. Албум-алманах „Македония“, София, 1931.
     Портал „Македония“         Портал „Македония