Направо към съдържанието

Иван Шумков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Шумков
български просветен деец и революционер
Роден
Починал
1913 г. (74 г.)

Учил вАтински университет
Семейство
ДецаСтанислав Шумков
Спас Шумков
Иван Шумков в Общомедия
Жалостна книжка по дѣлбата на Македония. Възвание на (олицетворенна) Македония към Българския народъ: Врѣме е, да с' помири съ Руссия, ак' иска мирен животъ. Стихотворение на бив. учил. инспектор: Иванъ Б. Шумковъ. София, Печатница „Напрѣдъкъ“, 1895.
Патриотически и насърдчителни разкази избрани изъ автобиографията на извѣстния: труженикъ, апостолъ, заточеникъ и бившъ учитель при Петро-Павловската духовна семинария Иванъ Б. Шумковъ или събуждането на българитѣ въ Македония и учебното дѣло отъ 1858 – 1878 г. София, Печатница П. Глушковъ и С-ие, 1907.

Иван (Стойко) Божинов Шумков е български революционер, деец за църковна независимост, учител, писател и преводач от ранното Българско възраждане в Македония.

Роден е в 1838 година в кичевското село Цер. Остава без баща и майка му се омъжва повторно в съседното село Вранещица. От 1846 до 1854 година учи в Белград, Сърбия, където живее при роднини, а после в Свищов и Лом, където учител му е Кръстьо Пишурка.[1] При избухването на Кримската война в 1853 година едва 15-годишен постъпва доброволец в руската армия. След края на войната в 1856 година остава във Влашко и работи в кантората на Евлогий Георгиев в Галац. На следната 1857 година с негова финансова помощ заминава да учи в Атина, където в 1860 година завършва гимназия, а после две години учи в Атинския университет.

Завръща се в Македония и от 1862 до 1868 година е учител по гръцки в Крушево. В 1864 година е в основата на отварянето на българско училище в града, а в 1868 година и на построяването на българската църква „Успение на Пресвета Богородица“. В същата година пътува из Румъния и Русия, за да събира средства за нея, да я снабди с богослужебни книги и църковни принадлежности. На път към Крушево, в село Бунево, Златишко, Шумков се среща с Васил Левски. След завръщането си от 1869 до 1874 година е български учител в Крушево. В 1868 – 1869 година в Крушево е начело на революционната група.[2] В Крушево заедно с Михаил Костенцев прогонват дошлия да служи в местния манастир гръцки владика Мелетий Преспански и Охридски.[3] В 1871 година Иван Шумков участва в дейността на първия български учителски събор в Прилеп.[4] Никола Киров пише:

Вдъхновительтъ и душата на епичната борба за духовно освобождение [въ Крушево] бѣше главния учитель Иванъ Божиновъ Шумковъ.[5]

От 1874 до 1876 година е български учител в Солун.[6]

При избухването на Руско-турската война в 1877 година бяга в Гърция. Връща се с разузнавателна мисия в полза на руското правителство в Цариград и Одрин, но е разкрит и арестуван. Заточен е в Кайро, но през май 1878 година успява да избяга, връща се за кратко в Крушево и после се установява в Свободна България. От 1878 до 1880 година е поддиректор на Народната библиотека,[7] а след това три години от 1880 до 1883 година е член на Софийския окръжен съд. В 1883 година преподава гръцки и френски език в Петропавловската семинария в Лясковския манастир.

В Княжество България превежда и написва 14 съчинения. Редактор е на вестник „Юнак“. Автор е на „Жалостна книжка по делбата на Македония“ (1895), автобиографичните „Патриотически и насърчителни разкази“ (1907) и други.[8]

Умира на Велики петък в 1913 година. Шумков е баща на Спас Шумков и Станислав Шумков.[9]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Божин Шумков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Шумков
(1838  1913)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никодим Шумков
(1877  след 1943)
 
Спас Шумков
 
Станислав Шумков
(1866  1913)
 
Амалия Розенберг
 
Георги Шумков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Найден Шумков
 
 
 
Любомир Шумков
(1917  ?)
 
 
 
Диме Шумка
(1921  1999)
 
 
  1. Неизвестната история на една известна фамилия // Посетен на 16 януари 2015.
  2. Майски, Н. К. Първитѣ бунтарски наченки в гр. Крушово // Илюстрация Илиндень IV (9 (39). София, Издание на Илинденската Организация, Май 1932. с. 9 – 10.
  3. Костенцева, Райна. История на моя род. София, „Везни“, брой 3 – 4, 2000. с. 41.
  4. Шумков, Станислав. Бъдещето на Балканските държави. Бургас, ИГ „Делфин Прес“ ЛТД, 1991, Послеслов от Калина Шумкова. с. 157.
  5. Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 9.
  6. Гоце, Славе. „Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец 1860 – 1912“. Издателство на Отечествения фронт София, 1988, стр.50.
  7. БГ наука[неработеща препратка].
  8. Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996, стр. 534 – 535.
  9. Албум-алманах „Македония“, София, 1931.