Иван Шумков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Шумков
български революционер и просветен деец

Роден
март 1838 г.
Починал
1913 г. (74 г.)
Иван Шумков в Общомедия

Иван (Стойко) Божинов Шумков е български революционер, деец за църковна независимост, учител, писател и преводач от ранното Българско Възраждане в Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1838 година в кичевското село Цер. Остава без баща и майка му се омъжва повторно в съседното село Вранещица. От 1846 до 1854 година учи в Белград, Сърбия, където живее при роднини, а после в Свищов и Лом, където учител му е Кръстьо Пишурка.[1] При избухването на Кримската война в 1853 година едва 15-годишен постъпва доброволец в руската армия. След края на войната в 1856 година остава във Влашко и работи в кантората на Евлогий Георгиев в Галац. На следната 1857 година с негова финансова помощ заминава да учи в Атина, където в 1860 година завършва гимназия, а после две години учи в Атинския университет.

Завръща се в Македония и от 1862 до 1868 година е учител по гръцки в Крушево. В 1864 година е в основата на отварянето на българско училище в града, а в 1868 година и на построяването на българска църква, като в същата година пътува из Румъния и Русия, за да събира средства за нея. След завръщането си от 1869 до 1874 година е български учител в Крушево, а от 1874 до 1876 година в Солун. В 1868 – 1869 година в Крушево е начело на революционната група.[2] Съратник на Георги Раковски и Васил Левски.

В Крушево заедно с Михаил Костенцев прогонват дошлия да служи в местния манастир гръцки владика.[3]

В 1871 година Иван Шумков участва в дейността на първия български учителски събор в Прилеп.[4]

При избухването на Руско-турската война в 1877 година бяга в Гърция. Връща се с разузнавателна мисия в полза на руското правителство в Цариград и Одрин, но е разкрит и арестуван. Заточен е в Кайро, но през май 1878 година успява да избяга, връща се за кратко в Крушево и после се установява в Свободна България. От 1878 до 1880 година е поддиректор на Народната библиотека,[5] а след това три години от 1880 до 1883 година е член на Софийския окръжен съд. В 1883 година преподава гръцки и френски език в Петропавловската семинария в Лясковския манастир.

В Княжество България превежда и написва 14 съчинения. Редактор е на вестник „Юнак“. Автор е на „Жалостна книжка по делбата на Македония“ (1895), автобиографичните „Патриотически и насърчителни разкази“ (1907) и други.[6]

Умира на Велики петък в 1913 година. Шумков е баща на Спас Шумков и Станислав Шумков.[7]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Неизвестната история на една известна фамилия. // Посетен на 16 януари 2015.
  2. Гоце, Славе. „Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец 1860 – 1912“. Издателство на Отечествения фронт София, 1988, стр.50.
  3. Костенцева, Райна. История на моя род. София, „Везни“, брой 3 – 4, 2000. с. 41.
  4. Шумков, Станислав. Бъдещето на Балканските държави. Бургас, ИГ „Делфин Прес“ ЛТД, 1991, Послеслов от Калина Шумкова. с. 157.
  5. БГ наука.
  6. Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Проф.Марин Дринов“, София, 1996, стр. 534 – 535.
  7. Албум-алманах „Македония“, София, 1931.
     Портал „Македония“         Портал „Македония