Белица (община Брод)
Вижте пояснителната страница за други значения на Белица.
|
Белица Белица |
|
|---|---|
| — село — | |
 Църквата „Свети Пантелеймон“ в Белица |
|
  Белица |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Брод |
| Географска област | Долно Поречие |
| Надм. височина | 882 m |
| Население | 106 души (2002) |
| Пощенски код | 6533 |
| Официален сайт | belica.mk |
| Белица в Общомедия | |
Бѐлица (изписване до 1945 година: Бѣлица; на македонска литературна норма: Белица) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в областта Поречие в западното подножие на планината Даутица. Състои се от две махали - Горна и Долна Белица, разположени по течението на река Белешница, десен приток на Треска (Голема).
История[редактиране | редактиране на кода]
На 2 km югоизточно от Белица са руините на късноантичната и средновековна крепост Миткороен или Калето под дъбята.[1] На 2 km на север е Калето на Столоватец - също от късната античност и средновековието.[2] Според видния хърватски археолог Иван Микулчич около Белица е имало многобройно славянско население и тук е бил центърът на Величката епархия, чийто епископ в IX век е бил Климент Охридски. На 2,5 km западно от Белица, при устието на Белешница в Треска (Велика), покрай главния поречки път са открити руините на голяма църква.[3]
Църквата „Свети Никола“ в Долна Белица е от XVI век.[4] В XIX век, независимо, че географски принадлежи на Поречието, Белица административно е част от Прилепска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Белица е посочено два пъти - веднъж като част от Прилепска каза, като Горна Белица (Biélitza gorna) с 18 домакинства и 89 жители българи и Долна Белица (Biélitza dolna) с 8 домакинства и 42 жители българи, и втори път като част от Кичевска каза като Белица (Biélitza) с 9 домакинства и 38 жители българи.[5]
Църквата „Свети Пантелеймон“ е изградена в 1873 година.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Бѣлица Долна има 26, а Бѣлица Горна 180 жители българи християни.[6]
Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Белица има 41 сръбски къщи. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Белица има 320 българи патриаршисти сърбомани.[7] При избухването на Балканската война един човек от Белица е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Белица като българско село.[9]
Според преброяването от 2002 година селото има 106 жители македонци.[10]
В селото има и църкви „Възнесение Христово“, „Света Троица“ и „Свети Талалей“.[4]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Белица
Змейко, сръбски войвода в 1911 година, с месечна сръбска заплата три лири[11]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 150.
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 152.
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 153.
- ↑ а б в Бродско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 7 март 2014 г. Архив на оригинала от 2012-06-14 в Wayback Machine.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 74-75 и 94-95.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 829.
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2.
Портал „