Кале на Столоватец
| Кале на Столоватец Кале на Столоватец | |
 Местоположение в Белица (Община Брод) | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Местоположение | Белица |
| Основаване | късна античност |
| Състояние | руини |
| Собственик | държавна |
Кале на Столоватец (на македонска литературна норма: Кале на Столоватец) е крепост, съществувала през късната античност и средновековието, разположена край поречкото село Белица, Северна Македония.[1][2]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Местността Столоватец е разположена на 2 km северно от Белица. Представлява 200 m висок рид, на 938 m надморска височина. Ридът на юг и север чрез седла преминава в планина, а другите две страни са стръмни към долини. В източното му подножие минава локален рударски път, от Белица се качва на север към прохода Глибовец и продължава към Караджица и Скопската котловина.[2]
Антични остатъци
[редактиране | редактиране на кода]През Глибовец в късната античност[2] минава границата между римските провинции Македония и Дардания.[3] В ранновизантийската епоха на върха е изградена рударска и гранична твърдина, контролирала този граничен пункт и близките железни рудници. Стените са със здрава зидария емплектон с хоросан. Затварят триъгълно пространство с размери 100 х 40 m с издадени кули по ъглите. Отвътре покрай източната и южната стена е имало изградени четвъртити жилищни и магазинни сгради. Открити са много монети от V и VI век, върхове на стрели, токи и украси за пояс от бронз и желязо, както и много желязна сгур.[3]
Средновековни остатъци
[редактиране | редактиране на кода]Крепостта продължава живота си и през средновековната епоха със същата функция - защита на обновените железни рудници. Открити са няколко византийски монети от XI, XII и XIII век и венециански от XIV век. В XIII или XIV век вътре в крепостта е изградена централна кула (донжон). Донжонът разделя по-малката северна част от основната южна. Такива донжони са изградени и в съседните крепости Девич и Заград.[3]
Според видния хърватски археолог Иван Микулчич около Белица е имало многобройно славянско население и тук е бил центърът на Величката епархия, чийто епископ в IX век е бил Климент Охридски.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Скопје, МАНУ, 1996. ISBN 9789989101069.
- ↑ а б в Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 152.
- ↑ а б в г Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 153.
