Миткороен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Миткороен
Миткороен
Археологически находки от Миткороен, изложени в Етнографския музей в Джепчище
Археологически находки от Миткороен, изложени в Етнографския музей в Джепчище
Карта Местоположение в Белица (Община Брод)
Информация
Страна Северна Македония
МестоположениеБелица
Основаванекъсна античност
Състояниеруини
Собственикдържавна

Миткороен (на македонска литературна норма: Миткороен) или Калето зад дъбята (Кале зад дабјата) е крепост, съществувала през късната античност и средновековието, разположена край поречкото село Белица, Северна Македония.[1][2]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Калето е разположено на 2 km югоизточно от Белица върху тесен гребен между 2 поройни бразди, спускащи се към планинската долинка Шейтаница на 150—250 m височина. Гребенът на север завършва с вертикална скала. На изток, където е най-висок, завършва със скала, която чрез седло се свързвас по-високия скален масив. Достъпен е единствено от запад по тясна падина.[2]

Антични остатъци[редактиране | редактиране на кода]

В късната античност заравнения връх на гребена с дължина 250 и широчина 20—60 m, е обграден със слаб каменен зид.[2] Крепостта е била рударски рефугиум за околността и се е използвала само отвреме-навреме.[3] На изток е разположен акрополът (горният град), който е отделен от предградието (долния град) с напречен зид. На запад през тясно седло има остатъци от предзид (протеихисма). Запазени са и остатъци от жилищните сгради, както и от късноантична керамика, питоси и желязна сгур.[2] Открити са много римски монети от късния IV и V век.[3]

Средновековни остатъци[редактиране | редактиране на кода]

В акропола през средновековието е изграден напречен зид и така е оформена малка крепост на скалата в източната част на гребена. Тук са открити много византийски монети - медни скифати от XII - XIII век. Открити са и върхове от стрели, ножове, железни инструменти от късното средновековие, когато рударството в тези краища е възстановено - на 2 - 3 km южно от калето в местността Мелои има следи от експлоатация на желязна руда.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Скопје, МАНУ, 1996. ISBN 9789989101069.
  2. а б в г Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 150.
  3. а б в Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 151.