Ванчо Сърбаков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ванчо Сърбаков
български революционер

Роден
Починал
Ванчо Сърбаков в Общомедия

Иван Мицков Сърбаков, известен повече като Ванчо Сърбака[1], е български революционер, кичевско-поречки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Четата на Петър Радев Пашата и Ванчо Сърбака
Обединената чета на Георги Тренев, Константин Кондов, Питу Гули, Ванчо Сърбака и други. С по-добро качество тук.

Ванчо Сърбаков е роден в село Вранещица, тогава в Османската империя. По професия е хлебар. Емигрира в Браила, Румъния. В началото на 1903 година в София въоръжава своя чета, с която заминава за родното си Кичевско.[2] Присъединява се към редиците на ВМОРО като четник на Никола Русински, където четник е и брат му Христо Сърбаков. Ванчо Сърбаков се издига до подвойвода и обикаля с четирима четници в Рабетинкол.[3]

На Смилевския конгрес Ванчо Сърбака, Цветан от Световраче, Георги Пешков и Янаки Петров са избрани за членове на кичевското ръководно тяло[4]. През Илинденско-Преображенското въстание е войвода в Кичевско[5], заедно с Лука Джеров. Тогава негов четник е Петър Радев - Пашата. След въстанието Ванчо Сърбаков се изтегля в София. Завръща се в Македония с четата на Георги Попхристов, като остава пак в Кичевско.[6] Секретар на четата му е Атанас Албански.

Ванчо Сърбака.

След въстанието сръбската въоръжена пропаганда в Кичевско и Поречието се засилва. През октомври 1904 година съединени чети, начело с Даме Груев, се противопоставят на сърбите. След разбиването на четите Ванчо Сърбака, заедно с Петър Ацев, едва успява да се спаси.[7]

През нощта между 23 и 24 април 1905 г. четата на Христо Узунов и Ванчо Сърбаков - 13 души, е обградена от турски аскер в село Цер. След дълго сражение четниците се самоубиват.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.21
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 23.
  3. Никола Русински, Спомени
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001., стр.181
  5. Христо Силянов, Освободителните борби на Македония, Том I, стр.310
  6. Христо Силянов, Освободителните борби на Македония, Том II, стр.61
  7. Тома Николов, Спомени от моето минало
  8. Трагичната участ на Узунова и четата му, Тома Николов, Отеч. фронт, София, 1989
     Портал „Македония“         Портал „Македония