Атанас Албански
| Атанас Албански | |
| български революционер | |
| Роден |
1880 г.
|
|---|---|
| Починал | 30 ноември 1943 г.
|
| Учил в | Скопско българско педагогическо училище |
| Въоръжена борба | |
| Награди | „Свети Александър“ |
| Семейство | |
| Деца | Лиляна Албанска |
Атанас Якимов Албански е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Вътрешната македонска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Албански е роден в 1880 година в гостиварското село Горно Йеловце. Завършва скопското българско педагогическо училище и става български учител в Скопие. Влиза във ВМОРО и става член на Скопския окръжен революционен комитет. През Илинденско-Преображенското въстание е войвода в Тетовско и Гостиварско. След въстанието от 1904 година е секретар на четата на Ванчо Сърбаков, а от 1907 година – на Иван Алябака.
| Чета на Атанас Албански, 30 март 1904 година | ||||
|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Селище | Околия | Забележка |
| 1. | Атанас Албански | Горно Еловци | Гостиварска | |
| 2. | Коце Зафиров | Тетово | Тетовска | |
| 3. | Трифун Петров | Сетуле | Тетовска | |
| 4. | Георги Иванов | Непрощено | Тетовска | |
| 5. | Филип Божинов | Непрощено | Тетовска[1][2] | |
По време на Първата световна война е начело на пункта на Партизанския отряд на Единадесета пехотна македонска дивизия в Тетово.[3]
По случай 15-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание за заслуги към постигане на българския идеал в Македония през Първата световна война в 1918 година, Атанас Албански е награден с орден „Свети Александър“.[4]
На 15 март 1925 година е избран за подпредседател в настоятелството на Тетовското-Гостиварско благотворително братство.[5]
От 1928 до 1934 година е пълномощник на Централния комитет на ВМРО в Петрич.[6][7]
Неговата съпруга Д. Албанска е в ръководството на Македонския женски съюз към 1932 година.[8]
Дъщеря им Лиляна е филоложка, библиотекарка и просветна деятелка.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.11
- ↑ Светозаревиќ, Бранислав. Општествено-политичкиот живот и културата на живеење на Македонците во Тетово во првата половина на XX век. Скопје, Филозофски факултет - Скопје. Докторска дисертација, 2013. с. 20.
- ↑ Минчев, Димитър. Партизанските чети на ВМОРО в Македония. Македонските и тракийските българи в Българската армия по време на войната. Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1919, МНИ, София, 1997, стр. 351. ISBN 954-8187-32-9
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
- ↑ Хроника // „Независима Македония“ III (104). София, СМЕО, 3 април 1925. с. 3.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 5.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 11.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 303 – 304.
- Български революционери от Македония
- Дейци на ВМОРО
- Дейци на ВМРО
- Български военни дейци от Първата световна война
- Възпитаници на Скопското българско педагогическо училище
- Хора от община Гостивар
- Починали в София
- Български просветни дейци от Македония
- Български учители
- Носители на орден „Св. Александър“ VI степен
- Български имигранти от Македония в София
- Български подофицери от Македония
- Михайловисти
- Дейци на Македонските братства